Близкият изток кипи от гняв, САЩ са опасно близо до участие във война

Кораб на военноморските сили на САЩ прехваща ракети, изстреляни от бунтовниците хути в Йемен. Две американски бази в Сирия са подложени на обстрел. В Ирак безпилотни апарати и ракети обстрелват американските сили. С разгарящата се в момента война в Газа, в целия Близък изток предупредителните светлини за предстоящи проблеми мигат в червено.

САЩ изпратиха две групи самолетоносачи в Източното Средиземноморие, за да възпрат Иран и неговите съюзници Сирия и Хизбула да открият нови фронтове срещу Израел. Две хиляди американски морски пехотинци са в постоянна готовност за разполагане в региона.

Президентът на САЩ Джо Байдън прекара седем часа в Израел в сряда, като изрази пълната си подкрепа за израелската кампания срещу Газа, макар и да призова израелските лидери, и го повтори в речта си от Белия дом в четвъртък вечерта, да не се заслепяват от ярост. Байдън обеща да предостави на Израел милиарди долари допълнителна помощ.

Преди това държавният секретар Антъни Блинкен прекара седем часа в среща с военния кабинет на Израел - не с обикновения израелски кабинет, а с военния кабинет.

През цялото това време САЩ пренасят по въздуха огромни количества боеприпаси и оборудване, за да подпомогнат израелските военни усилия.

Всичко това се свежда до следното: Съединените щати се приближават към реалната възможност за пряко участие в регионална война в Близкия изток. Това не е кампанията от 1991 г. за прогонване на армията на Саддам Хюсеин от Кувейт или нахлуването в Ирак през 2003 г., които бяха предшествани от месеци на планиране и подготовка. След това САЩ и техните съюзници определиха времето, мястото и мащаба на нападението.

Сега САЩ в най-добрия случай се опитват да реагират на събития, които до голяма степен са извън техния контрол.

И на този опасен терен уязвимостта на разрастващото се американско военно присъствие в Близкия изток е очевидна.

Регионални съперничества

САЩ разполагат с войски в Североизточна и Югоизточна Сирия - страна, в която действат армията на Башар Асад, сили на Русия, Турция, Иран, Хизбула, редица антирежимни фракции и кюрдски милиции, както и все още активните остатъци от Ислямска държава. Израел редовно бомбардира цели в Сирия, напоследък, както се смята, летищата в Алепо и Дамаск, с цел да попречи на Иран да внася оръжия и боеприпаси.

САЩ имат военно присъствие и в Ирак, където безброй добре въоръжени и закалени в битките подкрепяни от Иран милиции действат до голяма степен независимо от правителството в Багдад.

И сега идва ред на Иран.

Въпреки десетилетията на драконовски санкции, вдъхновени от САЩ, Иран успява да разработи редица сложни оръжия. Ислямският революционен гвардейски корпус (ИРГК) е натрупал ценен боен опит в Сирия и Ирак. Предоставя обучение и оръжия на хутите в Йемен, сирийския режим, Хизбула, Хамас и Ислямски джихад.

След като през януари 2020 г. САЩ убиха командира на ИРГК Касем Солеймани, Иран изстреля залп от ракети по американска база в съседен Ирак.

И докато преместването на един войник или морски пехотинец от САЩ в Близкия изток струва хиляди долари, за войник от ИРГК е необходимо само едно пътуване с автобус, за да стигне до Багдад, Дамаск или Бейрут.

САЩ може и да разполагат с най-силната армия в света, но както доказаха американските провали във Виетнам и Афганистан, това не е гаранция за победа над решителен и изобретателен противник.

По време на неотдавнашните си посещения в Бейрут, Дамаск, Багдад и Доха иранският външен министър Хосейн Амир-Абдолахиан многократно предупреди, че ако Израел продължи офанзивата си срещу Газа, не може да се изключи откриването на нови фронтове. Може би празна риторика. А може би не.

Протести срещу Израел и САЩ

Докато войната в Газа бушува, Близкият изток кипи от гняв. В Йордания, Ливан, Либия, Йемен, Иран, Турция, Мароко, Египет и другаде избухнаха протести срещу Израел, но голяма част от гнева е насочена и срещу най-гласовития, настойчив и щедър поддръжник на Израел - Съединените щати.

Йорданският крал Абдула, най-сговорчивият арабски приятел на Вашингтон, отмени планираната среща на върха с президента Байдън в Аман след смъртоносния взрив в баптистката болница "Ал-Ахли" в Газа. Несъмнено той и другите участници в планираната среща на върха - египетският президент Абдел Фатах ел-Сиси и президентът на Палестинската автономия Махмуд Абас - не искаха да се видят рамо до рамо с американския лидер, който така страстно прегръщаше Израел, докато броят на жертвите в Газа растеше.

САЩ все още могат да разчитат на съюзници сред автократите в региона. Улиците са нещо съвсем различно.

Гневът се разрасна след смъртоносния взрив, който разкъса баптистката болница "Ал-Ахли" в Газа във вторник, убивайки стотици. Палестинските власти обвиняват Израел, че е нанесъл удара по болницата. Израел отрича.

На среща в Кайро в четвъртък президентът Сиси и крал Абдула излязоха със съвместно изявление, в което предупреждават, че "ако войната не спре и се разшири, тя заплашва да потопи целия регион в катастрофа".

През изминалата седмица правих репортажи от ливанско-израелската граница, която е в основата на тази катастрофа. Бойците на Хизбула ежедневно атакуват позиции на израелската армия, като използват управляеми ракети, за да поразяват танкове, войници и най-често оборудване за наблюдение и комуникации. Военните крила на Хамас и палестинския Ислямски джихад от време на време изстрелват залпове от ракети към Израел. Израелците отвръщат на удара, насочвайки се към военната инфраструктура на Хизбула. И от двете страни има убити и ранени бойци и цивилни.

Това е достатъчно, за да се поддържат нервите на ръба, но все още не е достатъчно, за да се стигне до тотална война, и все още не е достатъчно, за да се въвлекат САЩ в конфликта. Но тази възможност е съвсем реална.

Американските самолетоносачи, които се намират точно над хоризонта, са там, за да възпрат Иран, Хизбула и други страни да не отидат твърде далеч. Ако те го направят и САЩ отговорят, тогава всички залози отиват на кино.

Всички парчета от пъзела вече са на мястото си, за да може десетилетната вражда на Израел с палестинците да се превърне в регионален катаклизъм. И САЩ може да се окажат в центъра му. CNN/Бен Уедман/БГНЕС