Какво ще е нужно за живот извън Земята?

Човешката раса най-вероятно ще трябва да засели други планети, за да продължи съществуването си. Дали сами ще направим Земята необитаема или планетата ни просто ще достигне края на капацитета си да поддържа живот, един ден ще ни се наложи да търсим нов дом.

Холивуд вече се зае да ни представя варианти за евентуално колонизиране (“Марсианецът”, “Интерстелар”). Марс изглежда първата спирка, но извън Слънчевата система има хиляди екзопланети, които биха могли да са дом за хората, пише СиЕнЕн. За да стигнем до там ще ни трябват нови технологии.

На практика човечеството вече има космическа колония – Международната космическа станция. Но тя е само на 350 километра от Земята и разчита на постоянно снабдяване с провизии за 6-членен екипаж.

Факт е, че немалка част от технологиите, разработени за МКС като радиационен щит, рециклиране на вода и въздух, соларни панели биха имали приложение при заселване на друга планета. Но има редица предизвикателства за постигането на тази цел.

Първото условие за установяване на човешко селище извън Земята е наличието на изолирана среда за живот, която да “доставя” нужните атмосферно налягане, кислород и подходяща температура, както и да защитава обитателите си от радиацията. Изграждането на подобна конструкция на чужда планета наистина изглежда като част от научнофантастичен роман.

Но вече са разглеждат варианти за сравнително по-достъпен начин за завършване на подобен обект. Един от тези варианти е използването на 3D-принтери, като по подобни проекти работят частни компании и НАСА. Въпросните устройства ще се задвижват с помощта на ресурси от местната околна среда и на теория биха могли да изградят нужните конструкции преди човешки крак да стъпи на въпросната планета.

След като селището бъде изградено, колонията ще се нуждае от непрекъснат “поток” от вода, кислород, енергия и храна, за да може обитателите да живеят в среда, която не е благодатна като на Земята.

Част от необходимото количество вода, може да идва от рециклирането на всички отпадъчни течности, в това число пот, сълзи, урина. Това вече се прави на МКС. Разбира се, колонизаторите може да се опитат за извличат вода и под повърхността на новия си дом – счита се, че подобни залежи има на Марс.

Водата е източник на кислород, така че наличието й на практика може да подсигури останалите жизненоважни компоненти, включително да даде основата за отглеждане на посевни култури.

Що се отнася до енергията, там изглежда сме най-подготвени предвид развитието на фотоволтаичните соларни панели. Разбира се, отдалечеността на предполагаемата нова планета от ярка звезда като Слънцето и структурата на атмосферата могат да окажат негативно влияние. Затова тепърва споменатата технология трябва да се развие още повече, за да гарантира необходимия минимум от енергия за “захранването” на цяла колония.

Последното, но и не по-малко важно условие за една космическа колония е поддържането на климат, който да е годен за живеене.

На Марс, например, атмосферата съдържа почти изцяло само въглероден диоксид, а температурите падат до -153 градуса по Целзий през зимния сезон. Атмосферното налягане е едва 0,6% от земното. Ясно е, че в подобна среда животът ще се води предимно в изолирани съоръжения и излизането навън ще става само със специални костюми.

Алтенативно решение би било промяната на климата на цялата планета. Колкото и невероятно да звучи, това може и да се окаже приложимо. Например орбитиращи соларни огледала, които да отразяват слънчевата светлина върху определени зони и по този начин да се предизвика покачване на температурата. Има теории, че дори само подобна малка намеса може да доведе до цялостна промяна в климата на дадена планета.