Подкупването на детето - опасно колкото насилието

Преди да насочим приоритетно вниманието си към тийнейджърите и техните проблеми, е добре да обърнем поглед назад към по-ранното детство, моделите на възпитание и към въпроса за авторитета, защото именно него най-често атакуват порасналите ни деца.

 

За да не заемат позицията на „лоши“ родители и поради страха детето им да не ги мрази, съвременните майки и татковци често предпочитат да подкупват отрочето си (да направи еди- какво си), вместо да му забранят.

                                                      

Избират да съблазнят, вместо да наложат авторитет. Разбира се, сила, злоупотребяваща със слабостта на другия, не е реален авторитет, а слабост и префинен садизъм, зле прикрити, като налагане на ред и правила, които били основата на „доброто възпитание“ също... Страданието на детето обикновено се обяснява с думи, като „Бия те, защото искам да станеш човек“ или пък „ Сега страдаш, но утре ще ми благодариш, че съм те насилил да правиш това“. Диаметрално противоположната нагласа във възпитанието е детето да бъде презадоволено, превръщайки се в „His majesty, the baby!”                                                                                          

Ясно е, че и двата подхода са еднакво неефективни в дългосрочен план. Ако преди време родителят е този, който е дирижирал всеки един аспект от живота на детето - от това, какво да облече, кога да яде или кога да ходи до тоалетна, днес всичко това се отхвърля тотално и е „на мода“ всичко да е позволено, детето да бъде оставено да „покаже само“, какво иска. 

 

Реалните потребности на детето нито преди, нито сега са във фокуса на вниманието - целта е нашето (на родителите) спокойствие. В единия случай получаваме това, което искаме, чрез силата, а в другия - чрез съблазняването. Проблемът е, че след като използването на сила се отхвърля от обществото, родителите решават, че единственото, което им остава, е да подкупват... Веднъж обаче стартиран този модел на поведение от възрастните, много бързо бива възприеман и от самите деца. Те започват методично да го прилагат спрямо родителите си, за да постигат своите цели!