Да усетиш храната като емоция и изкуство

Ако гледате на храната само колкото да се наядете в момента - грешите. Защото храната може да бъде атракция, емоция, изкуство, приключение.

Дори да вземем само предлаганото шоу при готвене - храната да се приготвя на живо пред гостите. Това шоу ви смайва с майсторството на Шеф готвачите - те са направо магьосници с бързина, жонглиране, финес, от което накрая се получава нещо уникално вкусно.

Но не е само това.

Не е случайно, че кулинарният туризъм е силно развит. Не е случайно също, че го причисляват към културния туризъм. Защото националната храна на една страна е съхранила традиции, конкретни обичаи и обреди, вярвания, ако щете - и история.

Чудесно би било да пътувате по света и да  опитване непознати, дори неподозирани досега ястия, приготвени с непривични за вас продукти и по интересен, впечатляващ начин.   

В такова кулинарно "сафари" обаче може да се впуснете и у нас. С приятна компания в специализиран луксозен ресторант, да откривате магиите на съответната национална кухня.

Например в специализиран луксозен италиански ресторант. Там голяма част от гостите са познавачи и тези ресторанти не могат да си позволят компромиси с вкуса, обстановката, качеството и обслужването.Така се ползват се само автентични рецепти, които се изпълняват педантично и до най-малката подробност, продуктите и подправките също са оригинални.

Даваме пример с италианската храна, защото тя е много популярна, вкусна и разнообразна. Повечето хора си мислят, че я познават, но не е точно така. Още повече, че по цял свят има много нейни имитации.

Традиционната италианска кухня е букет от ястия, "събиран" хилядолетия - тя води началото си още векове преди новата ера. Някои от тези ястия, наложили се като национални, са запазили строгата специфика на региона, за който са характерни - продукти, подправки, начин на приготвяне.

Те имат защитени географски наименования за произход - могат да се произвеждат само в дадената област заради уникалните свойства на използваните съставки.

Други с вековете са "заимствали" практиките от различни региони, за да се получи нещо уникално, което задължително се включва във "визитката" на Италия.

Освен това италианската кухня до голяма степен е повлияна от Средиземноморската. Така са съчетани традиции и особености в кулинарията на различни държави от Европа, Азия и Африка. Използват се много плодове и зеленчуци, риба, морски дарове, зърнени и бобови храни, и т.н.

Както виждате, италианската кухня далеч не е само спагети и пица.

Не че ги пренебрегваме - рецептите със спагети са стотици, а може би и хиляди. Пицата пък води началото си още от древните гърци и римляни. Първообразът на сегашния специалитет се появява през 16 век в Неапол, а през различните векове в Италия е била любима храна и на селяните, и на кралете.

Между другото, традиционната италианска пица е защитена със закон - с какви продукти и подправки да е, в какви съотношения, начин на приготвяне - за да може да се нарича традиционна италианска пица. А Европейският съюз е включил в защитените имена и географски произход пиците "Маринара" и "Маргерита".

Може ли всичко това да е просто за наяждане набързо?! Всеки си решава.