Шимпанзетата комуникират, като барабанят ритмично по стволовете на дърветата

Ново проучване показва, че шимпанзетата барабанят с равномерен ритъм, когато удрят по стволовете на дърветата и по този начин комуникират, съобщи АП.

Шимпанзетата и хората са имали общ предшественик преди около 6 милиона години. Учените предполагат, че този древен прародител е бил „барабанист“ - използвал е удари, за да общува.

„Способността да се създава ритъм и да се използва при общуването изглежда е нещо, което предшества очовечаването“, казва съавторът на изследването Кат Хобайтър, приматолог от Университета в Сейнт Андрюс.

Предишни изследвания показват, че шимпанзетата имат свой собствен стил на барабанене. Новият анализ на 371 случая показва, че шимпанзетата „ясно свирят на своите инструменти - дървесните стволове, с равномерни ритми“, казва изследователят на музикалното познание от Амстердамския университет Хенкян Хонинг.

Когато препускат из джунглата, шимпанзетата често се хващат за въздушните корени на тропическите дървета. Понякога те ги удрят няколко пъти, за да създадат нискочестотни звуци, които се чуват на километър или повече в гората.

Учените смятат, че барабаненето е форма на комуникация на големи разстояния, може би за да предупреждават другите шимпанзета къде ги чакат или в каква посока се движат.

„Това е начин за социална проверка“, казва Хобайтер, като добавя, че всяко шимпанзе има свой индивидуален подпис - модел от удари, който позволява да се разпознае кой издава тези звуци.

Шимпанзетата са избирателни по отношение на това кои дървесни корени удрят, казва съавторът Катрин Крокфорд, приматолог в Института за когнитивни науки CNRS във Франция. Определени форми и разновидности на дървесината създават звуци, които се разпространяват добре в гъстата джунгла. Ударите по дърветата вероятно са „много важен начин за установяване на контакт“, казва тя.

Новото изследване показва, че шимпанзетата от различни региони на Африка барабанят с ясно различаващи се ритми: западните шимпанзета предпочитат по-равномерен ритъм, докато източните използват разнообразни кратки и дълги интервали между ударите.

Изследването е публикувано в петък в списание Current Biology.
(БТА)