Равносметката след блясъка в Кан: Газа засенчи фестивала, но не по съвсем лош начин

Да се появиш с първия си национален павилион от години насам и два филма с възторжени отзиви обикновено биха били повод за празник в Кан. Но в шатрата на палестинския павилион, само на няколко крачки от двореца на фестивалите в лъскавия Кан, никой не е дошъл заради блясъка на Лазурния бряг.

„Очевидно не сме тук за партито в Кан. Но си имаме собствени празници – на живота и устойчивостта. Искаме да покажем, че сме тук, че сме живи, че искаме да живеем и да танцуваме като всички останали. И че ще останем там, където сме“, казва Рашид Абделхамид, продуцентът на фестивалния хит „Once Upon a Time in Gaza“, който бе посрещнат с бурни аплодисменти в зведния Кан.

Нищо не остана от Газа

Близнаците Араб и Тарзан Насер от Газа измислят идеята за „Once Upon a Time in Gaza“ много преди началото на настоящата война, която унищожи почти изцяло родната им земя – правейки заглавието на филма ужасяващо навременно.

Действието се развива през 2007 г., годината, в която терористичната групировка "Хамас" поема контрола над ивицата Газа, а Израел започва опустошителната ѝ блокада. Братята Насер описват този момент като „жестока повратна точка“ за пренаселения район, поставяща началото на събития, които ще доведат до „разрушението“ на Газа и нейния народ.

Войната, която все още бушува, вече е отнела живота на над 53 000 души, повечето от тях жени и деца, според здравните власти. Израел е обявил, че ще поеме „пълен контрол“ над обсадената територия с население от над 2 милиона души, където агенциите на ООН предупреждават за глад след допълнително затягане на блокадата през март.

Братята, които напускат Газа през 2011 г. и снимат филмите си в Йордания, описват „Once Upon a Time in Gaza“ като „архивен материал“, документиращ място, което вече не съществува.

„Всичко, което казваме за Газа сега, трябва да е в минало време, защото от онази Газа не остана нищо. Израел я унищожи от север до юг. Улиците, дърветата, хората – всичко го няма“, казва Араб Насер.

„Once Upon a Time in Gaza“, който беше показан в секцията „Особен поглед“, разказва за дребния дилър на наркотици Яхия (Маджд Ейд) и неговия помощник Осама (Надел Абд Алхай), които се опитват да изкарат допълнителни пари, като продават наркотици, скрити във фалафел сандвичи. Скромният Осама мечтае за по-добър живот извън блокираната територия, но неочаквано е нает от новите ислямистки управници, за да изиграе ролята на палестински Рамбо в пропаганден телевизионен сериал.

Както и в предишните си продукции, включително „Gaza Mon Amour“ (2020 г.), братята Насер вплитат драма и черен хумор, за да осветлят страданието на хората от родината си. 

В една сцена продуцентът на нискобюджетния филм отбелязва: „Нямаме специални ефекти в Газа, но имаме истински куршуми.“

Тарзан Насер говори за емоционалната тежест при създаването на филма по време на война – всеки ден се обаждал на близките си, за да провери дали още са живи. Но изоставянето на проекта никога не е било опция.

„Наш дълг е да разкажем историята на Газа. Геноцидът на нашия народ се случва в момента, а светът бездейства“, казва той.

Да намериш живот сред тази смърт

Фестивалът тази година се провежда на фона на растящото възмущение от войната, започнала след атаката, водена от Хамас на 7 октомври 2023 г. в южната част на Израел, при която са убити около 1200 души, повечето цивилни, а над 250 са взети за заложници.

В навечерието на фестивала актьорите Ралф Файнс и Ричард Гиър бяха сред над 380 личности, подписали открито писмо, осъждащо мълчанието на киноиндустрията за „геноцида“ в Газа. Писмото, публикувано в „Libération“ и „Variety“, осъжда и убийството на фотожурналистката Фатма Хасона, чиято работа е в центъра на документалния филм „Put Your Soul on Your Hand and Walk“, показан в Кан.

Председателката на журито Жюлиет Бинош също почете Хасона по време на откриващата церемония, като прочете откъси от нейно стихотворение. 25-годишната газанка беше убита от израелски удар ден след като филмът ѝ бе селектиран в секцията ACID на фестивала.

Режисьорката Сепиде Фарси отбелязва, че Хасона не просто е документирала войната – за нея това е било акт на съпротива, упорито решение, както самата тя го казва, „да намеря живот в цялата тази смърт“.

Да си върнем разказите

Снимките на Хасона са изложени на три различни места в Кан, включително и в павилиона на Палестинския филмов институт (PFI), независима организация, която подкрепя филми от и за палестинци. Един от основателите на института, Абделхамид, казва, че не е изненадан, че е отнело толкова време на звездите да се изкажат за войната. От атаките на 7 октомври насам, „много хора мълчат, страхувайки се за работата си“, казва той.

Продуцентът на „Once Upon a Time in Gaza“ разкрива, че е било трудно да финансира филма след атаките, тъй като някои партньори, включително арабски държави, се оттеглили.

„Финансирането на палестински филм никога не е лесно. След 7 октомври стана още по-трудно“, казва той.

Палестинският павилион в Кан е едва вторият в историята на фестивала и първият след 2018 година. По време на кръгли маси представителите на PFI призовават фестивала и водещите фигури в индустрията да подкрепят гласовете и историите на палестинските кинематографисти.

Институтът, който разчита на подкрепа от чуждестранни донори, подкрепя редица документални проекти, представени на филмовия пазар в Кан. Филмите разказват за деца, които се опитват да оцелеят в Газа, овчари, които се противопоставят на заселническата експанзия на Западния бряг, и млади актриси, които преследват артистичните си мечти.

„Трябва да си върнем разказите. Да покажем, че палестинците не са само бежанци в палатки. Имаме нощни клубове и барове, и млади хора с TikTok акаунти – както навсякъде другаде“, казва Абделхамид, цитиран от France24.