Кои са най-добрите заглавия от Кан, които си заслужават гледането?

Кинофестивалът в Кан приключи, а филмовият критик на Pursuits - Естер Цукерман - подбира най-силните заглавия, които заслужават внимание след две седмици на интензивни прожекции. С над 30 изгледани филма – някои в Кан, други на предварителни прожекции в Ню Йорк – Цукерман споделя кои ленти са успяли да го впечатлят искрено, пише Bloomberg.

Фестивалът и тази година остана верен на репутацията си на арена за безкомпромисно кино – от жанрови експерименти и политически разкази до визуални пиршества и камерни драми. Строгият дрескод и бляскавите премиери съжителстват с екстремни истории, които често разтърсват публиката.

Но кои са филмите, които наистина си заслужават гледането според критика?

"Sentimental Value" 

Лентата на Йоаким Триер е фино изследване на семейна динамика, белязана от изкуството и отчуждението. Ренате Рейнсве е на върха на силите си, превъплъщавайки се в актриса, отказваща роля във филма на баща си (Стелан Скарсгард), който я дава на млада холивудска звезда (Ел Фанинг). Резултатът е интимен, меко комичен разказ за горчивите линии, които изкуството оставя между поколенията.

"Eddington"

"Eddington", режисиран от Ари Астър, се оказа като куфар с двойно дъно – никога не знаеш какво ще извадиш. Хоакин Финикс като шериф в Ню Мексико, борещ се за кметския пост по време на пандемията, срещу Педро Паскал. Филмът върви по острието между хорър и абсурдна комедия – 2020 година, през погледа на Астър, е сюрреалистична и зловещо точен.

"Die, My Love"

Филмът на Лин Рамзи е брутална и поетична одисея из съзнанието на жена, изгубена след раждането. Дженифър Лорънс, партнирайки си Робърт Патинсън, блести в една от най-силните си роли досега – уязвима, свирепа, хипнотизираща. Филмът е емоционален шамар, от който Кан още не се е окопитил.

"Sirât"

"Sirât" на Оливие Лакс е като сън, който не можеш да забравиш. Баща търси дъщеря си в пустинята на Мароко, докато светът се рони от война. Сюрреалистичен, смразяващ и изненадващо красив филм, който стои в ума дълго след финалните надписи.

"Pillion"

Заглавието на Хари Лайтън беше абсолютната изненада – BDSM комедия, която вместо да шокира, разтапя. Александър Скарсгард и Хари Мелинг като двойка на мотор, която търси интимност отвъд обществените представи. Забавно, нежно и с повече сърце, отколкото бихте очаквали.

"O Agente Secreto" 

Творението на Клебер Мендонса Фильо е мозайка от време, тяло и история. Отрязани крайници, акули и една от най-добрите роли на Вагнер Моура – това е Бразилия през 1977 година, разказана с хипнотична енергия.

"Sound of Falling"

"Sound of Falling" на Маша Шилински превърна едно германско имение в машина на времето. Четири момичета през различни епохи, вплетени в кръг от болка, сексуалност и наследена травма. Поетично, мрачно и завладяващо.

"The Plague" 

Продукцията на Чарли Полингер ни отведе в летен лагер по водна топка, където едно момче с обрив става мишена на колективна истерия. Алегория за изключването, страха и копнежа по принадлежност – заснето с нерв и истинност, която не те пуска.

"Urchin"

Дебютът на Харис Дикинсън – е суров, честен портрет на лондонски наркоман. Фрак Дилейн е изключителен, а филмът отказва сензационност в полза на човешка дълбочина. Реалността тук е едновременно мръсна и красиво заснета.

"Splitsville" 

"Splitsville" на Кайл Марвин и Майкъл Анджело Ковино е пълнокръвна комедия за модерната връзка – отворена, объркана и абсурдна. Сцена с бой и препратка към "Lorenzo's Oil" в средата на скандал? Кан се залива от смях.

"The Mastermind" 

Лентата на Кели Райхард е бавна хейст-драма с тежест. Джош О’Конър краде изкуство, но филмът всъщност е за безцелното скитане след това. Деликатно размишление за провала на бунта и липсата на посока.

"Yes"

"Yes" на Надав Лапид е гневен, груб и безкомпромисен. Джаз пианист, който работи като ескорт, е натоварен да композира химн със шокиращ текст. Брутална сатира за лицемерието в Израел, която разцепва залата на две.

"Left-Handed Girl"

"Left-Handed Girl" от Ших-Чинг Цоу, с помощта на Шон Бейкър, проследява три поколения жени в Тайпе, борещи се с традиции, нощен труд и желания. Богат, жив и изпълнен с обич към героините си.

"My Father’s Shadow" 

Филмът на Акинола Дейвис-младши разказва историята на нигерийско семейство през очите на дете – пътуване из Лагос, изпълнено с очакване, напрежение и постепенното съзряване. Тъжен, тих и много личен филм.

"It Was Just An Accident" 

Заглавието на Джафар Панахи започва като нищо и се превръща във всичко. Група бивши затворници обсъждат отмъщение, но под повърхността стои ужасяващо обвинение към системата. Безмилостно честен и необходим.