Сглобяването на китайски коли у нас няма икономически смисъл за страната ни

Автомобилните теми отсъстват от управленската програма на правителството (представена миналата седмица – бел. ред.), надявам се, че това е признание за липсата на експертност в държавната администрация по тези теми, натрупана през последните години, а не знак за липса на внимание и чувствителност по тях. Да се надяваме, че с времето автомобилната общност в България ще успее да намери подходящата форма на диалог с правителството, за да се сложи край на игнорирането на транспортната проблематика, което продължава над 35 години. Това заяви автомобилният анализатор Калоян Желев в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Китайските коли в България

Той коментира и новините за възобновяване на автомобилното производство в завода в с. Баховица, край Ловеч (с новия автомобил GWM Ora 5 на китайската компания Great Wall Motors - бел. ред.), като посочи, че съобщенията са по-скоро с пожелателен характер. Според него, за да има икономически смисъл едно автомобилно производство, то трябва да включва няколко компонента, които да създават смисления социално-икономически отпечатък на тази дейност.

„Идеята на автомобилното производство е да създаде около себе си промишлена, научна, социална екосистема от дейности, които я съпътстват и са пряко зависими от нея като технологичен трансфер например.“

Но какъв технологичен трансфер можем да очакваме от една вече сглобена китайска кола, която тук трябва да бъде събрана отново? Отговорът е никакъв, отбеляза Желев.

Вторият въпрос, който възниква, е как страната ни би могла да включи сектора на доставчиците за автомобилната индустрия във веригата на доставки на подобен продукт (GWM Ora 5 - бел. ред.). Отговорът е никак, защото той вече е произведен от веригата за доставки, която е локализирана в Китай, посочи анализаторът.

Подобен тип автомобилно производство не може да бъде свързано и с център за изследвания и развитие в България, защото научно-развойната дейност е приоритет на Китай, от една страна, и защото страната ни не разполага с индустриалната и научна база и капацитет, за да обезпечи нейното присъствие тук, от друга, изтъкна Желев.

„Гледам на подобни изявления на инвеститорите мечтатели, които стоят зад това начинание, като надежда да изметат праха и паяжината от халето в Баховица. Но бих им задал въпроса как при такъв бизнес модел би изглеждал техният отчет за приходите и разходите след една година. Не съм сигурен в сериозния икономически смисъл от подобна дейност.“

Тя би имала смисъл само от гледна точка на повърхностната патриотична радост, че съживяваме компонент от индустрията си, но по-широкият обществено-икономически смисъл от такова производство и ползите за България като държава и общество, икономически и научен потенциал, са по-скоро нулеви, категоричен е Желев и добави, че освен икономически смислен подобен проект, трябва да е и устойчив във времето.

Автомобилната индустрия в Европа

В автомобилната индустрия в Европа тече бурен процес на геоикономическо преструктуриране, а Германия от близо 140 години е в центъра на тази икономическа дейност, затова последиците от преструктурирането се виждат първо там, отбеляза анализаторът.

ЕС е зона с висока себестойност на труда, а Германия е страната с най-високата себестойност на труда. В структурата на разходите на крайния продукт – автомобила, трудът формира между 10 и 25% от себестойността. Това означава, че той  е компонент в разходната структура, чието оптимизиране влияе пряко и значително върху разходите на самите производители, обясни Желев и добави, че финансовите резултати на трите най-големи германски автомобилни компании за първото полугодие са били меко казано притеснителни.

„Намаляването на заетостта в германската автомобилна индустрия и в секторите, които я обслужват, ще продължи.“

Според госта това е сигнал и за българския автомобилен сектор, този на автомобилните доставчици, който в пиковите си времена достигна 7% от БВП на страната и е ориентиран експортно към Германия. Проблемите там означават и проблеми за сектора в България, а това е много важна икономическа дейност за страната ни. Затова държавата трябва да помисли как да я преструктурира, без да я загуби в тази нова ситуация, препоръча Желев.

Като голяма и тежка дейност автомобилната индустрия се нуждае от спокойствие и сигурност, за да може да прогнозира действията си, наред с евтина енергия и ниска себестойност на труда, посочи събеседникът. Към проблемите в Европа се добавя и бурното развитие на китайската автомобилна индустрия, която е безапелационен лидер по износ в света.

ЕК въвежда нови правила за излезли от употреба автомобили

Новата законодателна рамка на Европейската комисия за процеса в края на жизнения цикъл на автомобилите цели да пренесе в по-голяма степен отговорността за съдбата на превозното средство върху производителя му – от подбора на суровините за производството до утилизацията на вече излязло от употреба превозно средства, обясни Желев.

Целта на законодателството е да уеднакви процеса във всички страни членки на ЕС, тъй като  в регулациите в отделните държави има нюанси, които усложняват и пречат на процеса. Инициативата  осигурява и проследимост на процеса във всичките му фази.

„Законодателните инициативи на ЕК и на новото управително тяло на Асоциацията на автомобилните вносители би трябвало да доведат до по-качествен приток на употребявани автомобили в България, което да повлияе на чистота на автомобилния ни парк и да подобри възрастовата му структура.“

През последните години прави впечатление засилващо се внимание от автомобилните производители върху подбора на суровините и техния произход в производствения им процес, посочи Желев. Законодателството се вписва в тази тенденция, чиято крайна цел е и геополитическа, добави той.

Това е така, защото в автомобилите съществуват много суровини, които не само представляват редкоземни елементи с един унифициран географски източник (Китай – бел. ред.). Тези суровини се превръщат в косвени инструменти за политическо и икономическо влияние, а освобождаването от тази зависимост би довело до намаляване на произтичащите от нея рискове, посочи Желев.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria