Грешките, които днешните родители допускат

Спомнете си времето, когато сте били деца и признайте, че поне веднъж сте си казали „Ако бях на мястото на майка си, никога не бих си говорила така! Нищо не постига по този начин. Един ден, когато аз имам деца, ще...“

До момента, в който сме станали родители, сме забравили всеки подобен случай, и когато нервите ни не издържат, първото нещо, което ни идва да направим е да викнем и да вдигнем скандал. Това помага до един момент. От там нататък започваме да губим уважението им заради истерията си. Какви са причините да не успяваме да овладеем проблемните ситуации?

Честата употреба на частицата „не“

Ако непрестанно казваме „не“, то започва да губи смисъла си в контекста на речта ни. „Не пипай това. Не си играй с това. Не се цапай. Не ми пречи.“ Вместо да внушавате на децата си това, което НЕ искате да направят, потърсете начин да ги похвалите за това, което ви харесва в поведението им. Когато едно дете веднъж е поощрено дори за най-малкото си постижение, то започва да желае същата подкрепа, да я търси и да се старае да я получи.

Очакваме твърде много от децата си

Нещо съвсем нормално за нас, каквото е пазенето на тишина на концерт например, е социално изграден навик, който детето ни няма откъде да е усвоило. Затова трябва да обясняваме всичко с нужното търпение и разбиране и да не го обвиняваме, когато греши в ситуации, с които никога не се е сблъсквало. Наблегнете на частния случай, чрез него стигайте до общия случай – така в един момент детето само ще може да си прави изводи за това как да реагира в различните ситуации.

Забравяме, че сме модел на подражание

Невъзможно е да избегнем неприятни ситуации с нахални шофьори или пешеходци пред детето си, но в никакъв случай не означава, че не трябва да му спестяваме рязката размяна на реплики с въпросния човек.

Факт е, че още от детската градина децата ни са изложени на постоянен поток от неприлични думи изрази и пр. Защо обаче има момиченца и момченца, които не се поддават на провокациите и се държат прилично? Всичко е въпрос на влиянието на родителското тяло.

Не уплътняваме думите с дела

„Спри го този телевизор и вземи да четеш някаква книга!“ - казваме без да се замислим. А в момента, в който се окажем без работа, самите ние се отпускаме на дивана и се заглеждаме в някой филм. Първоначално това би действало объркващо за детето, после ще го накара да се почувства в несправедлива ситуация. Замислете се дали във всяка една ситуация сте реагирали правилно и логично спрямо детето си.

Две и повече деца предполагат 2 и повече различни подхода

Съзнанието, търпението, агресията у децата е различна. Не можем да очакваме, че по еднакъв начин ще обясним дадена ситуация на двамата си сина например. Съобразете се чувствителността на децата си, с логиката, която следват, когато действат. Правете аналогии с неща, които вече познават, и ги провокирайте да анализират ситуациите. Трябва да сте гъвкави и целенасочени, когато искате да постигнете резултат с децата си.

Още интересна информация прочетете в Az-jenata.bg