Родителските грешки, които провалят децата като личности

 

Живеем в динамично ежедневие, в което децата са по-информирани от всякога за случващите се събития. Всеки родител иска да опази детето си от новините за убийства, отвличане и трафик на деца, наркотици и т. н. Редица изследвания показват, че тийнейджърите, които са твърде покровителствани от родителите си, са изложени на по-голям риск от беда, за разлика от връстниците им, които са третирани от техните родители като отговорни и големи хора.

 

Прекалената загриженост на родителя често поставя децата в клетка. Те не излизат с приятели, нямат социални контакти, забранени са им неща, които техните съученици могат да си позволят да правят, като това да посетят кино с връстниците си и т. н. Тази затвореност в даден момент от живота на детето ще даде негативни резултати. В такива семейства, ограничаващи свободата, подрастващите деца често посягат към наркотици или изпадат в тежки депресии.

 

 

Средата, в която растат децата, е много важна. Стабилната среда изгражда отговорни хора със стремежи и цели, които да постигнат в живота. В стабилността на семейството се включват и общите планове на всички членове. Планове за време, което да прекарват заедно, то да е достатъчно, моментите да са забавни, поучителни. Стабилността се свързва и с извънкласната дейност на детето.

 

Всяко дете се нуждае от допълнителни ангажименти, които да го изградят като една положителна личност като уроци по музика, посещение в спортна зала. За тези активности децата няма как да се справят без ангажираността на родителя.

 

От друга страна, семейство, в което липсва един родител, а другият е забравил, че изпълнява функциите на майка и баща, също възпитава едно дете, което намира утеха в агресията към връстниците си и не намира смисъл в това да се учи и да гради бъдещето си стъпка по стъпка. Затова родителите неслучайно са отговорни за основата на това, което детето получава в живота като първи уроци.

 

Дали е добре да бъдете най-добрият приятел на детето си?

 

В известен смисъл – да. Хубаво е детето да може да споделя всяка негова радост и тревога, да пита за всичко, което го интересува. Но не забравяйте, че между поколенията има граница. Когато детето приема родителя си за най-добър приятел, често се случва майката (например) да губи своите правомощия. Загрижеността на родителя не винаги помага в сложните ситуации, в които детето ще попадне. Учете децата как да реагират в тези ситуации, учете ги да изготвят стратегии.