Spirit of Burgas ден първи: Бийтове с характер

Определено едно от най-хубавите неща, които се случиха на родната меломанска публика последните три години е музикалното явление Spirit Of Burgas, което окупира града всяка година около 13-17 август и за три дни успява да напои бургаския плаж с доволно количество бира, феромони и страхотна музика. Е, за радост на всички фенове на фестивалните страсти и за ужас на местните, живущи около плажната ивица, Spirit Of Burgas не ни подмина и сега.
Ден първи за тази година ще се запомни с няколко неща: меланхоличната тийн еуфория около извънземните Prodigy, опашките за бира и нечовешката жега и потните тела.

Преди да ви разкажем за музикалните събития, трябва да споменем, че тази година организаторите са се постарали Main Stage по размери и разположение да придобие вид на истинска музикална сцена от европейски ранг. Единственото недомислие като че ли бяха екраните, които бяха позиционирани толкова ниско и бяха така размазани, че от тях файда общо взето нямаше. Латино и електронни сцени няма, като на тяхно място организаторите заложиха на актуалната реге Zionlionz и т.нар. Performer's, на която да се изявяват млади таланти.

И така, Spirit Of Burgas има лошия навик да започва раничко, по времето когато хората все още се изтичат от плажа и тепърва се чудят да вечерят ли или да се къпят, и това съответно прави лоша услуга на първите групи. Вчера обаче към 19:30 фестивалната зона вече можеше да се радва на завидно количество подранили фенове, които искаха да хванат началото. Него дадоха три групи, всяка от които актуална по свое му и съответно събра своята аудитория.
Суинг симпартягите от Smugglers Colective бяха окупирали Blues&Jazz Stage, където за пореден път тази година десетки младежи, почитатели на бибоп епохата на миналия век танцуваха акробатичен рок и дефилираха с ретро дрешки:

Непретенциозната, но успер приятна сцена На тъмно пък беше събрала почитателите на софийските тийн идоли от Ogi23, които ги забавляваха със свежи ритми и остроумни строфи досущ като на Blink 182.

През това време пред Main Stage вече се беше събрало множество, жадно да чуе старите Gravity Co., начело с Явор Захариев. Личеше си, че групата беше потренирала доста, за да представи в най-добра светлина новите си проекти, както и да ни припомни "старите златни на стар глас".U, Mr No One, Time, Empty World - всичко онова, което обичахме преди 6-7 години и то в нов, модернистичен аранжимент.

След гига на Gravity оставаме на Main Stage, където очакваме големите от Ливърпул Apolo 440. Пичовете бяха посрещнти изключително топло от публиката, която и не спря да скача под звуците на познатия и мелодичен електронен рок и здрави бийтове. Кулминацията дойде и с големия им хит Don't Stop The Rock, които бе предшестван от микс от инструментал и (почти) госпъл вокалите на Тревор Грей.

Насищаме им се и вече тъпчем дюните към Jack Daniels, където хардкораджиите Last Hope вече избиват зъби. Да гледаш Last Hope е истинско удоволствие: перфектно сценично поведение, перфектни вокали и ударна доза адреналин за всеки, усмелил се да се доближи.

Разбира се, погото изобщо не беше от аматьорските. Ако не вярвате, питайте тези, които в момента лекуат синините доволни и щастливи.
С ръка на сърцето трябва да се признае, че сцената Jack Daniels бе една от най-силите на вечерта. Освен Last Hope там вилняха партизаните от Vendetta, изродът Бичето с цялата си олигофренска трупа и Lepra Deluxe. И като споменахме Бичето, аплодисменти за перфектното сценично държание на този брутален изрод, който вместо "Довиждане" ни изпрати просто със "Селяни".

През това време на Jazz сцената излезе Рут Колева. Симпатягата този път изобщо не бе сама, а ей така за цвят и вкус си бе взела двама чернокожи музиканти - един саксофонист и един басист, с които забъркаха такова R'n'B представление, че, сигурни сме, всички тъмнокожи диви по градските улици биха завидели. Рут, както винаги, бе страхотна. Винаги след като я гледаш просто няма как да не си помислиш: "Копеле, това момиче пее."

Към 11 всички зарязват по-малките сцени и като хипнотизирани се насочват към Main Stage, където вече трещи як Dub Step, служещ за прелюдия на това, което всички чакаха с разуптяно сърце. Титаните. Извънземните. Революционерите за времето си. Тези, чиито парализиращи бийтове винаги палят в сърцата ни сладък сантимент. Рейв/ алтърнатив легендите The Prodigy. Излизат, а Spirit Of Burgas реве. Поднасят ни всичко, като естествено наблягат на всички свои класики от 90-те, но не пропускат да ни се похвалят и с част от патрчетата от новия си албум "Invaders Must Die". Сцената трещи под звуците на Firestarter, Smack My Bitch Up, Breathe, Omen а от обезумелите от кеф и жега хора се лее пот.Колкото до Кийт Флинт и Максим, видяхме ги точно такива, каквито винаги сме искали. Макар и понавъртяли годинки, изродите скачаха, крещяха и плюеха вода точно така, както като сме ги гледали по MTV с още невръстните си очи и разтуптяните си "зелени" лица.

Два биса, Invadors Must Die, накрая Out Of Space и довиждане.

А масата стои и диша тежко, излива реки от пот по пясъка и е щастлива.

И това щеше да е един прекрасен финал на статията, ако не трябваше да отбележим още нещо. Бирата. Или поне липсата на такава. Никога през кратката 3-годишна история на фестивала, или историята на който и да е фестивал, сигурни сме, не е имало такава невъзможност да се снабдиш с бира или (недай си Боже ожаднееш) с вода.
Без да адресираме конкретно до никой, просто ще отбележим, че големината на опашките, правопропорционлана на мудната работа, ограничения брой бармани и малкото барове, са просто нелепи
.

Тази вечер се гответе за Unkle.

От тук можеш да видиш останалите снимки от първия ден.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.