Monoir: Светът чака да бъде зашлевен от BG звезда

Крис Трейс, по-известен като Моноар (Monoir), е само на 25 години, но вече има собствен лейбъл. Продуцира шестима изпълнители, с които е надскочил популярността на Балканите. През 2016 г. нашумя и у нас с хита The Violin Song, в която има мотив на композитора Николай Кауфман в изпълнение на "Мистерията на българските гласове". През последната година създава хитове с Дара, Михаела Маринова и 4Magic, а наскоро бе и у нас. Ето какво сподели той за Dnes.bg в интервю, осъществено с подкрепата на "Вирджиния рекърдс".

- Крис, наскоро бе в София за ударна серия от музикални сесии. С какви  артисти се срещна и какъв е резултатът от работата ви?

Бях тук по покана на "Вирджиния рекърдс", чиито артисти познавам изключително добре. Честно казано, не бях правил само парче с Павел и Венци Венц. Мога да ви подскажа, че за един следобед в студиото сътворихме много зарибяваща мелодия, бийтът й е адски съблазнителен и лек. Със сигурност ще изкара на дансинга както фенките на Павел и Венци, така и майките им. Изненади  може да очаквате и от Дара, която за пръв път вкарва толкова женственост във вокалите.

- Каква е целта ти в колаборациите с българските артисти?

Каквато е и с румънските – искам да извадя най-доброто от тях и то да бъде чуто от възможно най-много хора в страната и извън границите й. Българските артисти имат страхотен потенциал и съм щастлив да бъда част от стълбичката към успеха им. Бързам да уточня, че никога не сядам да композирам с нагласата "Айде, сега ще извадя един хит!". Минават часове в търсене на точната мелодия, която отговаря на настроението ми, после с артиста напипваме емоционалната честота на пеене, и започва голямата веселба по записите и изпипването на детайлите.

- С какво си обясняваш успеха на румънската денс музика, която завладя Европа? Какво липсва на българските артисти,  които гонят международен успех?

В румънската денс музика има една танцувална лекота и вкус на пуканки, който я отличава от всичко друго в ефира. Тя инстинктивно влиза под кожата ти и те кара да се раздвижиш. Българските артисти си имат всичко,за да станат глобални – трябва само да уцелят точния момент за пробив и да разполагат с правилната песен. Малките пазари изнасят големи имена в световния поп – вижте една Албания с Дуа Липа, или Ера Истрефи, която дори не се старае да пее на английски. Вярвам, че светът чака да бъде зашлевен всеки момент от българска звезда – дали ще е Дара, дали ще е Алма, или Михаела Маринова, предстои да разберем.

- Ти си само на 25, а продуцираш шест артиста в лейбъла си. Как се справяш с менажирането им? До колкото знам те са били още деца, когато си ги открил за шоубизнеса.

Може да се каже, да. Бриана,  например, бе 14-годишна, когато започна да работи с мен. Открих я в радио шоу за млади таланти. Тук важна роля има усетът ми към хората и лекотата, с която ги адаптирам към правилата за работа в студио. Не съм опитвал да превъзпитавам артистите си, а съвсем простичко им обяснявам какъв път трябва да се извърви от анонимността към успеха. И основните точки на този път не са А и Б, те са Талант и Дисциплина. Вижте, винаги съм искал да направя за някого това, което не съм имал късмета някой да свърши за мен – като грижа, съвет за правилната посока на развитие. Започнах пътя си в музиката сам, с подкрепа от семейството си. От там и афинитета ми към режисирането на клипове, нямах ресурс да плащам на оператор и режисьор. И до сега си снимам всичко сам.

- Имаш ли си любимо място в България?

Живея в Констанца, на брега на морето, и това ми действа успокояващо. Често отскачам до Варна, защото е красива и е наблизо. Иначе харесвам да се разхождам на Витоша, където снимахме My Time с Дара.

- Най-абсурдното място, на което си създавал песен?

В колата. От едно подсвиркване, ей така, за вица, се роди рефрена на Lost In Istanbul с Бриана. Тя каза: "Трябва да направим парче за този град", а аз изтананиках I’m Lost in Istanbul така, както го чувате на запис в момента. За наш късмет това парче наистина е хит в Турция в момента.