Направо в джаза. Шест пъти. Earth, Камелия Тодорова и Карлийн Андерсън

I. Earth, Wind and Fire Experience

Пролет. Точно пред сесия. Или пред лято, ако прескочим кофти-емоциите. Аз си седя пред компютъра и не правя нищо. Изведнъж от нищото изскача обява, че Earth, Wind and Fire идват в България. И пролетта, и сесията изгубиха значение.

Естествено, първо малко се ядосах, че организаторите са поспестили от парите за реклама на този концерт, но този яд беше нищо в сравнение с яростта и огорчението, които изпитах, когато разбрах , че концертът ще е в Албена. В работно време, през юни. Е, няма що...

Както и да е – не спя, правя 2 и 200, работя много и накрая събирам пари и смелост да замина сама на море в името на тази група. Ще преживявам от енергията на музиката. Пънкарите преди години с 20 лева море изкарваха, та аз ли няма да се справя...

В Албена пристигам сутринта. Концертът е започва привечер. В София е 10 градуса и вали дъжд. А аз трумфирам с миналогодишните си бански на плажа – 30 градуса, слънце, море и медийни събития, оле! Следват срещи със спасителите, познанството с които е една друга история, и с приятелите ми от театър Албена – бивши колеги, които трябва да ме приютят вечерта. Така неусетно минава денят.

Стискам билета си за рая (на цена 30 лева) и откривам, че на стадиона има толкова малко хора, че ми става жал за музикантите. Подгряват „Те“, на чиито лайфове в Backstage съм ходила над 10 пъти само тази година. И си мисля, че страхотното попадение няма да стане много известно за широката публика. Щото тя не е широка.

След това - Earth, Wind and Fire Experience. До дупка (всъщност – до колоната), душата ми пее. Толкова велики ми се сториха, че дори не се издразних от скачащия и побеснял чичка до мен, който явно им беше по-голям фен. Затова хич не смятам да говоря каквото и да било за виртуозния им саксофонист, секси вокалите и всички невероятни музиканти.

Искам само да напиша, че въпреки вечерния хлад и малкото хора, тази група усети огромния заряд на феновете си (90% от тях вече около 40-те) и свири 20 минути на бис на полупразна арена. Аз си тръгнах от Албена с изпълнена мисия.

Есен. Неделя. Вече знам,че те отново ще идват и решавам да загрея с „Те” в неделя. Без изобщо да имам представа защо има толкова много хора пред клуба. А то какво било... Половината музиканти вътре.

Следва един от най-невероятните лайфове на групата. В който се включиха барабанистът, двамата клавиристи и вокалите на Earth, Wind and Fire. Както и някои други прекрасни български музиканти, които обичам, но ме мързи да изброявам.

На следващата вечер беше шоуто в НДК. И въпреки че вече го бях виждала, не можах да повярвам колко е различно. Това, че видях нещо, което е по-добро от доскорошното съвършенство, направи този концерт в пълния смисъл на думата  Experience. Musical and spiritual. Представям си какво е да си на 40, да си слушал групата на незаконно внесени от чужбина плочи и изведнъж да гледаш два техни феноменални концерта в рамките на 6 месеца... На мен ми дойде идеално.
 
                                                       I I. Feels Like … Камелия Тодорова.

Пак пролет. С фотографа висим нервно във фоайето на Младежкия театър, а представянето на новия албум на Камелия Тодорова закъснява един час. С високи токчета на джаз е доста глупава идея. Доста. Както и да е – саундчекът свърши и концертът почна. Вярно, че ний Камелия си я знаем, обаче наистина ме учуди. Аз съм на 21 и не съм гледала много нейни концерти.

Този беше от класа – малко странно сценично поведение, прекрасни рокли, невероятно джазменско пеене, истинско усещане за това, което се случва (в главата най-вече на Живко Петров - малък-голям гений, когото обожавам с цялата си потопена в музиката му душа). Камелия е една от най-добрите и всички ни хвърли в джаза. Впечатление ми направиха и сладите й бек-вокалки (трио “Camelettes”), от които най-ниският глас е притежание на толкова секси мадама, че я гледах цяла вечер. За нея гарантирам, че ще удържи публиката и сама на сцената.

Камелия обаче не беше сама. Съучастници в начинанието и целия проект й бяха едни най-добрите музиканти - Живко Петров - на пиано, Веселин Веселинов – Еко - на бас, Димитър Семов  - на барабаните, Калин Вельов на перкусии и Милен Кокошаров - на клавишни. Просто събитие от класа.

Есен. Онзи ден. Военният клуб. Камелия. Feels Like... предишния концерт, но не съвсем. Още по-jazzy. Още по-classy. Още по-groovy. Просто класика. Ама наистина. Браво на Живко Петров – след вчера го уважавам още повече. Камелия беше още по-ослепителна. Някои хора просто го могат – все по-добре с годините. Музикантите ми дариха няколко оргазма. С новите „Теменуги” – все още печални, но по-гениални в този аранжимент. Стига похвали. Достатъчно.

                                                          I I I. Карлийн Андерсън

Тиха вечер. Кофти група. Карлийн е богиня.