МешкХане и магията на турската музика. Без турчин!

На 25 май, сряда, в Първо студио на БНР за първи път у нас гостува триото от Турция - МешкХане, с пъстра програма от етно, циганска, фолклорна и традиционна, ориенталска музика. Уникално по рода си, събитието предлага различна съвременна интерпретация на традицията, съчетана с много импровизации. Групата, в която всъщност няма нито един турски гражданин, идва у нас по покана на радио "Бинар". Билетите са в продажба в сиситемата на Тicketportal.bg и са с цена 10 лв., а в деня на събититео – 15 лв.

МешкХане (MeşkHane) е музикално трио в състав: Георги Димитров-Чубри (България) – турски канун, Ян льо Глаз (Франция) – саксофон и Стюарт Диксън (Шотландия) – перкусии. Към тях специално за този концерт ще се присъедини гласа на Василики Папагеоргиу (Гърция). "Мешк" означава много неща, но на първо място обозначава процеса на директно предаване на знания от учител към ученик, а на второ – опиянение, в случая от музика. "Хане" е домът, стопанството, мястото, където се случва първото.

Групата се сформира през 2014 г. на един красив остров в Босфора, а обединяващата идея е интереса и любовта към музиката на Ориента. Ето какво сподели Георги Димитров-Чубри пред Dnes.bg, когото заварихме по време на турне в Испания, с поглед към София и датата 25 май.

Разкажете за себе си, за пътя ви на музикалната сцена, за семейството си, за живота си сега и преди МешкХане?

Роден съм в София, но семейството ми е от Монтана – oбикновени хора, които се трудят цял живот. В семейството ми няма музиканти, с изключение на прабаба ми Тодора, която е пяла народни песни и дори е записвала за радиото. Първите ми срещи с музиката са от 2007-2008 година, когато започнах да "тупам" на една тарамбука по различни фестивали и събори. 2009 г. се оказа преломен момeнт в моя живот. При първото ми пътуване до Истанбул се срещнах с иранския сантур и започнах да свиря с две-три пътуващи банди. Свирих две години на сантур, преди да почна да свиря на турски канун, с който се препитавам сега. Канунът дава повече възможности и затова го предпочетох, a има и доста по-нежния глас. Улицата пък те учи най-добре и най-бързо да музицираш!

Кое те накара да се занимаваш с музика? Как започна всичко?

Това е дълга история, която е свързана с обкръжението ми. Беше станало модерно свиренето на джембе, аз идвам от реге-раста и хип-хоп средите и от там започнах да се изграждам като личност. "Зарибих се" да свиря на джембе и така тупа-лупа, лупа-тупа... През 2009 г. решихме с един приятел да отидем на реге фестивал и след това обиколихме почти цяла Европа, свирейки на джембе. Беше тръпка, която помня и досега!

Изкарахме 45 дни във Франция  - силно изживяване, макар че не изкарвахме много, даже почти нищо. През същата година приятели, всъщност вече световноизвестните музиканти от "Лайт ин Бабилон", ми предложиха на едно рейнбоу събиране в Пирин да ходим към Истанбул и Израел и... просто зарязах живота си в София на работник в супермаркет, макар че съм завършил езикова гимназия. Останах изумен от това, което срещнах като музика на улицата в Истанбул.

Каква е разликата между живота в София и в Турция?

Живея в Анкара, където се ожених за Рейхан, но предимно свиря в Истанбул. Най-основната разлика е отношението към музиканта. В България важи все още стереотипа "музикант къща не храни". Докато хората в Истанбул толкова много обичат музика, че е нормално да се хванат на хоро просто ей така и да забравят накъде са тръгнали. Може да се живее нормално от свирене на улицата в Истанбул. Турците са малко по като децата и реагират по-естевстено на това, което се случва. Щом им харесва остават и слушат, защото ценят музиката!

Разкажете как се зароди  идеята за триото MeшкХане?

Интереснето е, че идеята бе родена в София. Започнахме като отворен проект с името Соулфия, и с доста по-голям състав и хора от различни страни. Направихме едно малко турне в Пловдив, Стара Загора, Велико Търново и София и записахме един диск. В момента проектът продължава да съществува, нови музиканти се присъединяват всеки сезон. Аз и Ян льо Глаз, който беше саксофонист и в тази група, решихме да отидем към Истанбул и да положим основите на малко по-сериозен проект, и в същото време и по-компактен, в смисъл, че с по-малко хора е по-лесно да се пътува и като цяло нещата са по-прости. Тогава срещнахме Стюарт, от Шотландия, който живееше в Истанбул от известно време, виртуоз перкусионист - и готово, групата беше събрана август 2014 г. Два месеца по-късно вече бяхме на първо мини турне във Франция, а от тогава до днес работим над изграждане на стила си. Досега сме записали един демо албум от традиционни и класически композиции и подготвяме запис на професионален албум. Работим и над наши композиции, които да добавим към репертоара.

Защо българин, французин и шотландец избрахте да свирите турска музика?

Турската музика е това, което ни събра - интересът към нея и не само, защото тя е само един член на голямото семейство на модалната музика, която съществува на една огромна географска територия, простираща се от северна Африка до Китай. При мен музиката дойде и с инструмента, и като голяма любов, почуствах много специален резонанс в душата си. Стюарт пък е бил просто барабанист, докато един ден открива света на близкоизточните перкусии и неравноделните ритми и отива да живее в Кайро, за да се учи. Ян има класическо образование, но открива балканската и по-специално българска и македонска музика на саксофон. Идвал е доста пъти да взима уроци, докато срещна мен, за да срещне и макамите.

Свирите на канун, разкажете  малко повече за този инструмент, който едва ли е толкова  познат на широката публика?

Канун, което на турски, арабски и гръцки (канонас) означава закон е трапецовиден инструмент от семеството на цитрата. Има различни модели, моят е с 25 ноти, с три струни всяка, и се свири с перца от костенурка, закрепени на двата показалеца с метален пръстен. Доста древен инструмент, смята се, че произлиза от древноегипетската арфа. Системата за настройване на интервалите е сравнително нова, с подвижни прагчета, които могат да коригират тона с до една кома (1/9 тон). Използван е масово, в различни стилове от класически ансамбли до ромски сватбени оркестри. В музиката играе ролята на пиано и тъй като нотите не са фиксирани като при европейската музика - останалите инструменти се настройват по неговите интервали, от там и името му - Законът в музиката.

Имате концерт на 25 май в Първо Студио на БНР - какво да очаква българската публика, каква програма сте подготвили?

Подготвили сме смесена програма, инструментални композиции, част от нашия установен репертоар и няколко нови песни, с Василики. Близо две трети от песните са любими и на двата народа гърци и турци, и съответно ще бъдат изпяти и на двата езика, като символ на толерантност и уважение към музиката, без значение от нейния произход, една причина да потърсим общото със съседните култури.

Към вас за концерта ще се присъдини и гръцката певица – Василики Папагеоргиу, защо няма нито един турчин?

Точно така, Василики, която живее повече от 20 години в Истанбул, е нашият специален гост. Идеята да направим концерт с нея дойде спонтанно, но също и естествено, тъй като имаме много връзки по между си, като членове на един от нейните проекти "Бургаздан сонра Хейбели", които имат свой живот на островите малко извън Истанбул, с доста запазена гръцка култура. Да, за съжаление в този състав  няма нито един турчин, но това е най-вече заради дребни детайли като паспорти, принадлежност и визи. Докато сме в Истанбул свирим и в други проекти, с много талантливи музиканти от там, но не е толкова лесно да ги вземем с нас на турне в Франция например. Другата причина е, че сме това което сме - чужденци които свирят турска музика.