Wax Tailor: Хип-хопът изчезва, защото мениджърите са задници

На 3 декември френският виртуоз Wax Tailor ще направи първия си концерт в България.

Парижанинът Jean-Christophe Le Saout смесва с френска изтънченост най-доброто от хип-хоп и трип-хоп жанровете и ги допълва със силни инструментални изпълнения и вълнуващи вокални и рап партии.

Трите му албума му водят до няколко световни турнета, престижни награди, легион от фенове, както и претъпкан концерт в небезизвестната Зала Олимпия.

На 3 декември в Sofia Live Club в рамките на поредния Reel Feel публиката ще се срещне с целия лайв отряд на Wax Tailor - певицата Charlotte Savary и МС Mr. Mattic, Raphaele Germse (цигулка и бас), Anna Kei (флейта и саксофон) Johan Blanc (тромбон и китара, Mathieu Detton (виолончело). Самият Jean-Christophe ще дирижира зад грамофоните.

Малко преди концерта го разпитахме за музиката, която прави и слуша. Ето какво ни сподели…

Откъде идват твоите музикални влияния?

Отраснах във Вернон – малко градче на 40 минути с влак от Париж. Не съм от музикално семейство, ако това питате. Баща ми беше фен на шейсетарския поп и рок, а дядо ми слушаше много джаз. И двамата не са повлияли кой знае колко върху моя вкус, като изключим факта, че покрай тях се научих да обичам музиката.
Не знам дали това има значение, но първата ми касетка беше сингълът Rock It на Herbie Hancock, макар че нямах идея кой е той – взех си я предимно заради скречовете на GrandMixer D.ST.

Открих хип-хопа в средата на 80-те, а през 88-ма имах шанса за едно пътуване до UK, където се запознах с един по-възрастен DJ. Той така ме зариби, че се върнах с торба касетки, издадени от Memorex, сред които – албуми на Run DMC, UTFO, PE, Kool G Rap, Eric B & Rakim, EPMD и още много от този вид. След това посоката беше ясна.

Колко разнообразен е музикалният ти вкус в момента?

Може би заради факта, че хип-хоп сцената не е толкова вълнуваща в момента, слушам доста разнообразни неща, много винтидж музика и също инди, поп, рок, соул, филмови саундтракове…

Много продуценти се появиха в последните години поради факта, че компютърните програми направиха посредственото лесно постижимо. Ти как приемаш пренаселената сцена? По-трудно ли е за истински добрите артисти?

Трябва да призная, наистина много зависи. Хип-хоп сцената потъна, просто защото 90% от мениджърите са пълни задници, които се интересуват само от пари и не им дреме за гръбнака на тази култура. Но в инди средите всичко е ок и определено има още място за истински яките артисти.

Семплирал си много стари записи. Какво търсиш, когато ровиш в миналото? Или се оставяш точните парчета сами да те провокират да изтупаш праха от тях?

Всичко се върти около звука. Не се интересувам от колекционерски издания, велики артисти. Просто търся вълнуващ материал, от който да изскочи нещо, което да пренеса с лекота в съвременния контекст. Много по-лесно е да намериш някой шедьовър в шейсетарски забравени поп албуми, отколкото да ги отрежеш от класически шедьоври. Трябва да призная, че съм доста критичен към бийтмейкъри, които си поставят за крайна цел да звучат като през 90-те. Вече са минали 20 години и в музиката и партитата трябва да се инжектира нещо ново.

На турне си с бандата в следващите 2 месеца. Какво очаквате от шоутата?

В момента свиря със страхотна група, която е чисто нов сценичен експеримент - за първи път пътуваме заедно, за първи път ползваме брас секция и китара, в сетлиста са включени и 2 нови парчета. Очакваме реакции и се надяваме да са добри.

Като каза нови песни, да очакваме ли четвърти албум скоро?

Да, работя по него. Ще излезе през 2012 и съм много горд, че се очертава като концептуален продукт. По това напомня на първия ми албум.

Къде нямате търпение да отидете?

София! (това е правилният отговор, нали, хе-хе)

Имате турнета по цял свят. Откъде са най-яките ви спомени?

Свирили сме в над 40 страни – просто не можете да си представите колко яки места сме видели. Надявам се попълването на списъка с прекрасни спомени и места тепърва предстои.