Avicii завладя Виена с невероятно шоу

Avicii застана зад пулта в необичаен час. Снимка: Daniel Steiner

1 / 3

автор: Атанас Пеканов

Eлектронната музика в Австрия, както навсякъде на запад, се нарежда сред най-популярните стилове сред младите, а фестивалите през лятото събират редица от най-силните диджеи в света, обикновено извън големите градове. Организаторите на може би най-популярния фестивал – Beatpatrol, обаче решиха да предложат тази зима и едно също така голямо събитие във Виена, като поканиха най-прогресиращото име през последните две години Avicii.

Съдбата като цяло обаче не беше особено благосклонна към тях – първоначално установената дата в началото на февруари пропадна, тъй като шведският DJ беше приет в болница. С похвална бързина и ловкост, организаторите успяха да излязат от така създалата се ситуация и намериха нова свободна дата в препълнения календар на суперзвездата – 5 март. Осигуриха и още нови имена за този минифестивал, сред които голямата надежда на хаус сцената Nicky Romero и дъбстеп дуото Cazzette.

Единствено денят – понеделник, и то в началото на сесия за много от студентите тук, успя да откаже доста от посетителите и доведе до странния за българските стандарти план за вечерта. Аvicii трябваше да излезе едва в 10 часа, да пуска до 11:30 за да може всички работещи на следващия ден да го видят, а чак след него да са останалите гости. Въпреки негодуванието от страна на феновете, на шоуто се събраха над 5000.
 
По отношение на организацията няма как да не се възхитим на факта, че толкова много хора успяха да влязат в залата след не повече от 5 минути чакане на входа и на гардероба. Тъй като мястото на събитието – стъклената пирамида във Vösendorf, e сравнително отдалечено от града, цяла нощ от изхода тръгваха специални автобуси за центъра на Виена. Самата локация е уникална смес от обикновена зала и изпипано архитектурно творение. Не само огромната стъклена пирамида над главите ни, но и невероятното количество зеленина, най-вече десетметровите палми, създаваха усещане, че сме не в затворено помещение, а на някоя южна дестинация като Ибиза.

Залата вече беше пълна, когато излезе звездата на вечерта – Avicii. Неговият възход през последната година беше най-общо казано невиждан на денс сцената и се дължи не само на добрите му и лесно запомнящи се тракове, но без съмнение и на чудесния му мениджмънт, който успя за нулево за тази сцена време да го наложи като едно от най-масивните имена, което му отреди и шестата позиция в класацията на DJ Mag за диджеи през 2011. Въпреки ранния час и наистина претъпканата до дупка зала, едва ли настроението можеше да бъде по-добро и публиката веднага започна да избухва. Младият швед завърташе един след друг редица от големите си хитове като Fade Into Darkness, Sunshine, Blessed, както и някои от най-големите парчета в момента на електронната сцена като Calling на Alesso и Ingrosso и Titanium.

Единствено неприятно усещане оставяше фактът, че траклистът на шведа беше почти същият като от новогодишното му парти в Ню Йорк. Така или иначе обаче Avicii пуска в по-голямата част от шоутата си собствените си продукции и за краткото време, в което беше зад пулта, нямаше как да разнообрази особено. Липсата на изненади като че ли не се отрази особено на публиката, която по невероятен начин приемаше всяко парче. А когато дойде време за най-големите, вече доста комерсиални хитове Levels и Save The World Tonight, то тълпата избухна в невиждан за електронно парти екстаз, пеейки с цяло гърло, по-скоро сякаш на рок концерт, разтрисайки цялата зала в еуфорията си.

Сетът завърши със също така обичаните My Feelings For You и ремикса на Drowning на Armin van Buuren, а поизморените или заетите на следващия ден започнаха да се разотиват, което намали публиката наполовина. Но даде възможността на останалите фенове истински да се нарадват на последвалия сет на Nicky Romero, който беше фамозен.

И той като Avicii не започна изненадващо като пусна последния си хитов ремикс Wild Ones Two, но след това направо побърка ценителите на електронната музика, като постоянно смесваше различни хитове и стилове. Той умело преминаваше през по-популярни имена като Calvin Harris и Dirty South, доста по-тежки за слушане парчета като собствения му ремикс на Flash, достигаше до всеизвестни класики като Aerodynamic и Insomnia, завъртя и ремиксове на някои от най-модерните в момента песни като Somebody That I Used To Know и Rolling In The Deep.

Въпреки доста комерсиално звучащите имена на тези тракове, той беше и доста груб в подбора си като не спести на публиката изтискващи всяка капка сила парчета с напомпано дъбстеп звучене като Crush On You и Promises на Nero, а накрая тотално разби всички присъстващи с бруталните мега-хитове на 2011 Maximal Crazy на Тиесто и Cinema на Бени Бенаси в ремикса на Skrillex. Без съмнение, без да съм бил очарован от продукциите му до момента, Nicky Romero успя да ме грабне с майсторството си зад пулта.

След цялата плеяда от ударни хитове краката ни вече не  издържаха и се наложи да изгледаме сета на дъбстеп дуото Cazzette седнали, но той по-скоро разочарова, макар и двамата шведи да успяха да завъртят няколко страхотни парчета.

Много още може да се изпише, особено около името на Avicii, който е едновременно обичан и мразен на сцената, като за едни е гений, а за други е просто поредното комерсиално име, тръгнало по стъпките на Guetta. Изборът естествено в крайна сметка остава за публиката, но със сигурност шоута от такъв ранг, с подобни масивни изпълнения няма как да са във вреда на електронната сцена, а само й отварят нови хоризонти.