Елтън Джон и Pnau – неочаквано добра комбинация

Сър Елтън  Джон винаги е бил едно от най-ярките имена на модерната музикална  сцена, като с годините успя да запази класа и да остане известен главно с творбите си.

За много хора името му остава и до днес еталон за красиво звучене и това ще продължи да бъде така и след новия му, иновативен проект с австралийското дуо Pnau. Англичанинът се доверява на двамата младежи – Ник Литълмор (Nick Littlemore) и Питър Мейс (Peter Mayes), и определено е взел правилно решение, защото резултатът е магичен.

Това няма как да ни учудва. Познаваме Ник от друго многообещаващо дуо - Empire of The Sun, с техните два страхотни хита "Walking On A Dream" и "We Are The People". Eлтън Джон взима Pnau под крилото си още през 2007, когато ги чува за първи път и остава пленен от музиката им.

Двамата младежи  съумяват да използват по най-добрия начин парчетата на Елтън Джон от най-силния му период през 70-те години, но не просто копират големите му хитове, а напротив – миксират, преработват, променят много от не толкова популярните му песни.

И ги съчетават едно с друго по такъв перфектен начин, че всъщност слушателят смята, че чува съвсем нови творения. А това са старите, красиви семпли на англичанина, като в някои от траковете се стига до миксирането на цели девет от старите му тракове.

Звученето е електронно, модерно и оптимистично, и в същото време носи носталгично поп и диско обаяние. То може както да ви накара да се движите вихрено, така и да ви послужи за почивка и релаксиране и в някои моменти доста напомня на култовото балеарско звучене на Ibiza, по чиито плажове този албум може да се върти както сега, така и преди 30 години със същия успех.

Проектът  започва с едноименния водещ сингъл "Good Morning To The Night". Едно от най-красивите парчета за 2012, връщащо ни обратно към 2009-2010, когато за последно подобни по-нежно звучащи тракове успяваха да стават хитове на електронната сцена.

Още в първите си секунди той ни отпраща към балеарското звучене на целия проект, а вокалите избухват устремно малко след това и правят парчето също така подходящо и за клубната обстановка, така характерна за Ibiza и други подобни парти дестинации.

Следващото "Sad" наистина отчасти тъжно връща слушателя в 70-те и 80-те с мекото си усещане, но по един отпускащ начин, който може само да те накара да се усмихнеш, а и съдържа може би най-известната песен от използваните – "Sorry Seems To Be The Hardest Word". Макар че трудно ще го познаете с използвания само един стих от него – „It`s sad, so sad”.

Веселяшкото "Phoenix", леко психаделик звучащите "Black Icy Stare" и "Telegraph To The Afterlife", мечтателното "Foreign Fields" – всичките осем трака са истинско произведение на изкуството.

Албумът завършва с доста по-различно звучащото "Sixty", който е много мелодичен чилаут инструментал и служи като перфектното outro за този и без това доста успокояващ и красив проект.

Двамата австралийци  са преслушали около 400 от старите парчета  на английската легенда в работата си по албума, като най-често са използвали едва по няколко секунди от дадена песен. Именно този подход самия Елтън  Джон описва като „напълно нов музикален  жанр, който позволява и на младите хора да се докоснат до стара музика, с модерно звучене”. А какво по-хубаво от това да можем да усетим магията на старите бижута, но не с безкрайни кавъри, а с ново, отговарящо на времето си звучене.