Носталгия и меланхолия в новия албум на Pet Shop Boys

Вече 26 години Pet Shop Boys творят прекрасната си музика и успяват да подържат брилянтното си звучене, без да губят първоначалната си дълбочина и способност да правят музика, която гали ухото и душата.

Макар последните им продукции да са далеч от славата, която те спечелиха през 90-те години с легендарни хитове като Go West, Always On My Mind и West End Girls, то те не изневеряват на стила си и не са комерсиализирали или променили музиката си в името на продажбите. Което именно ги прави толкова значими на сцената.

А техните продукции продължават да удрят точно в десетката, както доказа и предишния им студиен албум – Yes, etc. (2009), дал ни прекрасното Did You See Me Coming и убийственото Love Etc., едно от парчетата на 2009.

За разлика от еуфоричния стил на електронното дуо от Лондон в тези две парчета, в новия им, единадесети студиен албум – Elysium, за съжаление толкова бързото и енергично звучене липсва, а носталгията и меланхолията взимат връх.

Pet Shop Boys не изглеждат уморени или изтощени в новия си албум – те просто изглеждат мъдри и задълбочени в своите мисли, които просто не позволяват по-енергично темпо.

Албумът е едно топло спускане в лежерните синтпоп звуци на бандата и перфектно пасващите им вокали от незаменимия Нийл Тенънт (Neil Tennant). Дори текстовете са по-сложно устроени и докато няколко песни говорят за сложните човешки взаимоотношения, то Hold On e истински химн на кризата и депресията на последните години, призоваващ хората да издържат на трудностите.

И въпреки че албумът започва доста успокояващо с Leaving и Invisible, то още третият трак Winner избухва в по-веселите тонове, които често се срещаха в големите хитове на групата, и не случайно е избран за водещия сингъл на този албум.

A Face Like That продължава тази линия, внася много сила в албума и сякаш излиза от 80-те, носейки най-добрите черти на дуото. Breathing Space и Early Stuff се връщат към меланхолията, докато Ego Music описва безкрайни музикални лупинги и трудно може да се опише без да се чуе.

Просто звучащото, но носещо усмивка Give It A Go вкарва за първи път в продукциите на бандата акордеон на такова основно място, а след него Memory Of The Future се спуска в тежки мисли за живота.
Затварящите албума парчета Everything Means Something и Requiem In Denim And Leopardskin са в същите тонове и отново демонстрират възможността на синтпоп звученето да е толкова успокояващо и лежерно.

Pet Shop Boys са една от великите банди на нашето време. Elysium демонстрира класата им, но му липсват няколко ударни парчета с магнетично и спиращо дъха звучене, каквито успяха да въздигнат дуото от Лондон до място сред най-големите световни звезди.