Твърдата кметска ръка

Само глупакът има самочувствие, защото не може да осмисли глупостта на своите действия.
Кмет съм на село Жалко Дряново. Не, не си мислете, че ще го намерите на картите! То е толкова малко, че не си заслужава да се хаби мастило, за да се отбелязва неговото съществуване.Това китно селце, сгушено в полите на планината, няма ни църква, ни параклис, ни паметник на партизанин, дори ни светофар, ни боулинг-зала, ни чейндж бюро, ни Билла, ни Метро, ни секс шоп… Абе, нищо! Но в замяна на това си има вълшебна природа, чист въздух, гъсти борови и девствени дъбови гори, в които можеш да си откъснеш шипки, гъбки, къпини и да си събереш ароматни билки. Чешми, от които можеш да пиеш студена балканска вода… Момент, момент! Уточнявам, че не става въпрос за тази, която тече от крановете на селото, защото тя е само за пране и поливане, а за онази, която не минава през тръби от римско време или опорочена от челичната ръка на ВиК.
Ах, как хубави са утрините тук! Само кукуригането на петли и лаят на кучета нарушават девствената тишина. Вечер слушаш приспивната и тъжна песен на щурците или ангелогласните песни на славеите.
Абе, хубаво село, ама да не бяха хората! Вечно мрънкащи, вечно искащи, неблагодарни и ненаситни. То не ден, не два, а ежечасно, ежедневно трябва да бдиш и да бъдеш в служба на селото, респективно на родината.
Ето, преди месец се прибирам с кравите… Между впрочем, сам си паса кравите. Сутрин като изляза и надвечер ги прибера. Не че ми се свидят пари някой да ги пасе, но когато стопанинът върши тази работа, животното, макар и животно, му се отблагодарява.Ти ще го заведеш на люцерната, то ще ти даде четиридесет килограма мляко. После ще го закараш на слънчогледа, гледаш млякото с осемнадесет процента масленост, а то краварите к’во? Ще го закарат на някоя поляна и като ги налегне дрямката, чакай продукция.
Та връщам се аз и гледам, на първата къща сложена табела ”Жалко Дряново”. Една такава малка, я имаше петдесет на тридесет сантиметра, я не. И написал ”Дряново” с голямо ”Д”. Неграмотна работа! Нашето село може и да няма сто човека, но табелата трябва да е голяма. За авторитет! Дето вика моят приятел: ”Може да нямаш и десет стотинки в джоба, важното е да имаш търговска стъпка.”
Аз за тази табела съм дал заявката още преди седем години и я чакам с нетърпение да пристигне, а те решили да си правят солови изпълнения. После сложил табелата на оградата на първата къща! Какво ще си кажат хората, които ще посетят селото ни? ”Какво малко селце!” А имиджът?
Вярно е, че в нашето село идват само заблудили се, защото селото ни е крайно, но като дойдат англичаните? Или германците? Табелата трябва да е преди ТКЗС-то, т.е. на километър по-напред. Вярно е и това, че то вече не съществува, но както е казал мъдрецът: ”Дето е текло, пак ще тече.”
Разбрах кой е направил тази глупост и щях да му съставя акт, защото трябва твърда ръка. Но като кмет не трябва да губя човешкото в себе си, защото властта е унищожила много хора с по-слаб характер, а моят не е такъв.
Ето вчера например – идва при мен делегация да се жалва, че всяка зима на долните три-четири къщи им замръзва водата. Не можели повече да чакат и сами щели да си сложат изолация на моста.
”За три-четири къщи да срутим моста ли?” – викам им аз.” Искате до селото да не може да достигне линейка или да уморим хората от глад, защото няма да може да се зарежда магазина. Да не говорим, че нито овцете, нито кравите ще минават от другата страна на дерето. Виновен ли съм, че от осемнадесет години сменят директорите на ВиК през година-две? Ще чакате! В края на краищата човек трябва понякога да се жертва в името на приятелите, на селото, на обществото.” Това е то твърдата кметска ръка!
Ами боклукът? Хвърлят из деретата кой където свари. Не може така. Трябва да има ред! Има си сметище точно за тази цел. Било нависоко, не било достъпно, било тревясало и още хиляди глупости. Ами, ако ходите само там да си хвърляте боклука, пъртината сама ще стане. Човек, когато има желание, било с трактор, било с булдозер или бронетранспортьор, пак ще отиде. Но се иска желание. Да мислиш по европейски, както се казва. Разбира се, че мога да съставям актове, но заради това, че сме все роднини и заради немотията, не го правя. Защо да смъквам кожата на народа и да ги оставям без къшей хляб? Иска се твърда ръка, но алтруизмът надделява над разума и аз като свети Йероним се прибирам в дома да заплача заради греховете на хората.
Кметските ми пари отивали само за помощи! В селото си имаме две семейства роми и едната ромка е такава берекетлийка, че всяка година ражда. Млада е. Има мегдан още да ражда. Е, питам ви аз, ако не е тя, кой ще ражда в това село? Пък и не всички деца са на мъжа й, ама той е кротък човек, нали на него му викат татко и получава помощи, к’во му трябва да мрънка. Пък и работа му намирам, кога закъса, щото хора сме, дето се казва. Та, в селото ни жените се жалват, че мъжете им забравяли защо са се качили, а мъжете се оправдават, че на стари години свинското вредяло на кръвното и трябвало да се преминава на ярешко, агнешко или млади яребички и предпочитали и на друг етнос да минат, само да е крехко. И си го изкарват на ромката.
Та да се върна на думата. Като се размисли човек, в кого е бъдещето, ако не в циганите? След тридесет-четиридесет години, ако се размножават така, стават болшинство. Твърд електорат! Питам аз тогава, кой ще седне в парламента и кой ще стане кмет? Трябва да се мисли за бъдещето! Защото времето не е наше, а тяхно. Те ще бъдат едни от репресираните, онеправдани от демокрацията, а аз дисидент. Сега съм отделил някой лев да асфалтирам улицата пред тяхната къща. Изкарах късмет, че моята къща е точно срещу тяхната, та и аз да намажа покрай тях.
Но достатъчно, времето ще покаже как твърдата кметска ръка е спомогнала за увеличаване раждаемостта на нашето малко, но сплотено село. Сега съм отделил някой и друг лев кметски пари за откриването на лова. Ще направя едно банкетче, но не като миналата година с много алкохол. Тази година ще наблегна на мръвките, защото лани като се изпонапиха, гръмнаха посред нощ кучето на овчаря – взели го за чакал и една гъска на съседката, че не им стигнало мезето. Този банкет ще го направя не от лични нужди, а да спася селото от опасност. Около селото се въртят много чакали. Аз съм в другия край на селото и всяка вечер, замръкне ли ми гъска или пуйка, повече не се връщат. Чувам чакалите как вият, но съм безсилен пред злото. Ще плъзне из селото я бяс, я чума, я ще отмъкнат малко дете от ромски електорат. Може да се случи и с моя кръв да е. Абе, злина! Затова давам тези пари. За благото на селото, за благото на родината. Цялото село ще си отдъхне.
Та сега и аз, като някогашното опълчение за свободата на Отечеството ще нарамя и моята пушка и с твърда ръка ще защитавам неговите свети граници! Надявам се и политиците ни да сторят същото като мен. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.