Интервю за работа

Бояна видя, че 80% от тях бяха красиви. Явно заплата 4000 лв за „Технически организатор” на изпълнителен директор на външно търговска фирма, беше привлякла високообразовани жени с представителна външност, ползващи свободно няколко езика, каквито всъщност бяха изискванията. Погледа и се спря на жена, видимо открояваща се от тълпата. Представете си за каква тълпа става въпрос. Наоколо имаше 300 жени облечени строго елегантно в костюми на Бети Баркли, Рауф Лаурен и Коко Шанел. Среден ръст 170, коси различни – на кок, свободно пуснати, захванати с диадема, къси, но всичките видимо старателно поддържани. Дълги крака, фини пръсци.

Аромата на чакалнята се изпълни с елегантност и феромони. Охранителят на няколко пъти отиде уж случайно до тоалетната да освободи напрежението. Една от дамите обаче страшно много се открояваше. Тя имаше харизма на диво животно, загадъчност и африканска красота. Беше с какаов тен на кожата, дълга, блестяща гарванова коса, плътни устни, не големи, но красиви и остри гърди, които всеки момент щяха да разцепят финната материя на блузата и. На раменете и падаше сако от най-скъп текстил. Височина на ток, около 180 см. Пума, гъзела, Касиопея.

В този момент, в който Бояна се усети, че желае тази жена, настана неловко мълчание в предверието. Един мъж влезе. Ах, какъв мъж! Около метър и деветдесет, тъмна чуплива коса, мътно зелени очи, силни ръце, уверена походка, здравословен тен на лицето, видимо шит костюм по него, скъп плат, скъп часовник, скъпи обувки. Аромата от присъствието му караше жените да изпаднат в неловко мълчание, нищо, че бяха 300. Той се разходи, огледа ги.

После посочи Бояна и екзотичната перла и освободи всички останали. Един поглед му беше достатъчен да определи превъзходството на тези две създания над всички. Генетичен материал от най-висш клас, както би се изразил неговият най-добър приятел Стивън Крейн от сериала „Играчът”.

Той покани шоколадовата перла да го последва. Бояна остана да чака. Още да чака. За нея това беше убийствено. Тя беше нетърпелива да разкъса тази неочаквана мистерия, която усещаше да вибрира наоколо. Цели два часа никой не излезе. Тя губеше търпение. Тя чу ясни стъпки на дивото, хищно животно на токчета да пристъпват към нея. Нейната единствена конкурентка се доближаваше. Когато стигна на един метър от нея без да се спира, без да я поглежда прозвуча само едно „Успех!” Само едно „Успех!” за два часа чакане? Бояна побесня. Искаше подробности, нейното женско любопитство чакаше да бъде задоволено. Побъркваше се. Точно след 15 минути Бояна влезе в кабинета.
- Изключи си телефона! - чу се заповед.

Натиск върху червеното копче. Мелодията, потвърждаваща изключването.
Когато очите ù жадно проникнаха в околното, видя младият мъж зад бюрото си, в безупреченият си костюм и вратовръзка. Нещо вътре в нея я караше да задава въпроси, но природната ù интелигентност подсказваше, че това е безсмислено.

- Ето там е банята. Изкъпи се.
Шок, лудост обхвана Бояна. Но тя не можеше да се противопостави. Тонът, очите, поведението на този мъж не търпяха несъгласие.

Звук от свистене от душ. Сапунът миришеше превъзходно. Топлата вода погали приятно младото тяло. Остана в банята колкото ù се искаше и никой не попречи на тази нейна малка своеволност...

Пристъпи покрита само от хавлията. Нима една жена няма да разбере кога е нужно да се облече и кога не?
- В гардероба има сешоар. И гримове. И всичко, което ти е необходимо. Приготви се, сега излизам да изпуша една цигара. След 15 минути ще се върна. И... надявам се, че разбираш - излизането от тук става само с мое разрешение!

Бояна махна хавлията и започна да се приготвя. Усещаше, че трябва да даде цвят на естествената си красота. Огледалото отрази сексапил, който обикновено правеше мъжете или луди, или марионетки. Кожа грижливо поддържана десетилетия с най-фина козметика, ръце рисувани от импресионисти, коса на вълни, малко под раменете, гъста, обгрижвана всяка седмица по два пъти в скъп салон за красота. Стъпала шедьоври на нежност и белота.

Гърди големи, стегнати, топчести, с розови зърна крещящи своенравно за разгул и достойни само за император. Дупето и във формата на стегнато сърце, а извита и изпъната на колене, с изглед отзад, предизвикваше пулс 200 дори на жена.

Хубавият, едър мъж в костюм, се върна точно след заявените 15 минути. Момичето стоеше голо и хипнотизирано.
- Ела в другата стая! Бояна послушно последва този странен мъж.

Костюмираният я накара да седне на леглото. Тя го гледаше докато се съблича!
Тя видя как мъжът махна първо вратовръзката си, после сакото и панталоните. Последваха чорапите и бельото. Накрая ризата. Да, той с нищо не и отстъпваше. Тяло калено в залата по бокс.

После се приближи до голото момиче и напъха члена си в устата и. Бояна разбра какво се иска от нея и вложи цялото си старание.

- Бавно, много бавно го прави! - успя вече да се включи с глас щастливецът. Островът на любовта попадна във влажните красиви устни, а те го поемаха с желание... Бояна започна съвсем бавни движения, напред-назад и включи леко въртене на половин оборот на красивата си глава... Мъжът започна да стене от удоволствие. Бояна започна да преглъща свободно изливащата се сласт в гърлото и. След като „похитителят” остана доволен, той внимателно я постави в легнало положение и проникна в нея. Беше доста развит мъж. Младата жена се опита да не издава звуци, но постепенно стенанията ù огласиха стаята. Получи няколко оргазъма с невероятна дълбочина и сила. Беше чувала за такива неща само от разкази на приятелки, но не им вярваше много. Усети топла и стичаща се влага между краката. Клепките ù паднаха и тя полетя, като в цветен сън... Събуди я топъл глас.

- Интервюто приключи. Отвън те чака кола, която ще те закара, където пожелаеш.
Бояна не каза нищо и започна да се облича.
- Приеми всичко като един сън. Така е по-добре и за двама ни.

След половин час скъпата офис сграда напусна добре облечен господин на средна възраст. Той остави ключа на портиера от наетият шикозен офис за една седмица в най-престижната сграда в София. Качи се в черният мерцедес, който се предоставяше с шофьор от фирмата за рента кар и нареди да го откарат в хотела. Борис правеше това всяка година за една седмица. Отделяше парите за двете кутии цигари, които пушеше всеки ден. Беше отказал цигарите вече пета година и спестяваше годишно 2000лв. С тези пари правеше всяка година по същото време, едно интервю. След няколко часа влакът за Търново щеше да го върне към реалността.

Реалността на младши асистент в Великотърновският университет в катедра „Управление на човешките ресурси” и заплата от 900 лв. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.