Пет неща, които разбрахме, благодарение на олимпиадата

Или по-скоро пет неща, пряко засягащи българския спорт, повечето от които и досега си подозирахме, но в Лондон бяха категорично потвърдени Точкуването в бокса е напълно неадекватно. И нашите състезатели го усетиха най-добре. Тервел Пулев прати в нокдаун китайския си съперник Ванг два пъти, единият от които бе във втория рунд. И в края на същия този рунд бе обявен резултат… 2:2.

Да не говорим пък за втората среща на Детелин Далаклиев, където също във втората част четирима от петимата арбитри му присъдиха победа, но средно аритметичното показа, че всъщност завършва наравно. Петър Василев бе прав в коментара си: „Кой каквото ще да ми казва, тази система е напълно погрешна”. Българските федерации по индивидуални спортове са срам.

Сълзите на иначе мъжкото момиче Петя Неделчева в студиото на БНТ го показаха. Една от най-добрите бадминтонистки на Балканите не успя да скрие обидата си от отношението на шефовете към нея – нито й осигуряват спаринг партньори, нито добри условия за тренировки, но въпреки това тя пак е в топ 20 на света.

Същото се отнася и за спортната стрелба, където ръководството е разделено на лагери и Мария Гроздева призна, че дори не се поздравяват по улиците. Най-добрите ни млади щангисти вдигат за Азербайджан, където им плащат много по-добре, въпреки че в икономическо отношение тази държава е по-назад от нашата.

А някой дали помни, че подобрилата три национални рекорда в плуването Нина Рангелова преди 5 години бе изхвърлена от спорта и определена като безперспективна, та трябваше да се оправя сама и така го направи, че днес е най-добрата у нас?

Списъкът е дълъг и болезнен. Изродщина! Във волейбола сме световна сила и това е. Въпреки всички проблеми, заради които едва ли не бяхме обявени за аутсайдери на Олимпиадата. Да, ама не. Не е зле да си спомним как в средата на 90-те се чуваха приказки, че мине ли поколението на Любо Ганев и Димо Тонев, не се вижда нищо „отдолу”. Обаче то дойде и така хубаво се видя, че целият свят трепереше от него – Казийски, Жеков, Владо Николов.

И за тях се заговори същото – че нямат алтернатива. Е, сега първите двама не са в тима, третият е резерва, но пак сме супер. Разполагаме със страхотна школа въпреки глупостите на федерацията. Явно опасенията, че с този спорт ще стане като с футбола, ще се окажат напразни. Григор Димитров и Цветана Пиронкова не са готови да бъдат част от световния супер елит, въпреки надеждите. Да, талантливи са, имат място в Топ 50, но дотам, поне на този етап.

И докато Григор е съвсем млад и има да се развива още, то Цвети тази година става на 25, което в женския тенис обикновено е пределна възраст, в която си достигнал върха си. Да, много ги обичаме и се гордеем с всяка тяхна победа, но трябва да бъдем реалисти и да признаем, че трудно ще видим някой от тях в Топ 10, колкото и да са големи очакванията ни.

Могат да обвиняват Христо Стоичков във всичко друго, но не и в липса на спортсменство. Въпреки че бе в Лондон, за да представи автобиграфичния си филм, пред медиите пословичният егоцентрик не говореше много за себе си. Той предпочете да заяви, че прави поклон пред Йордан Йовчев (колко пъти Ицо се е изказвал така за някого?), а в защита на двамата ни тенисисти дръпна уникален монолог, в който (без да го казва в пряк текст) личеше и личната му болка от това колко е дал на България и каква помия е получавал в замяна. Той искрено се молеше заради ранното отпадане нещо такова да не се случи и с представителите ни на корта.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.