US Open - високо спортно майсторство и/или голяма спортна измама

За интересуващите се от тенис и хазарт ЕДНОВРЕМЕННО (изрично го подчертавам) тазгодишното Открито първенство на Съединените щати по тенис при мъжете беше манна небесна - едно чудно Елдорадо от емоционална, спортна и финансова точка. Особено от финансова - за тези, които са се усетили и/или са знаели ... нещо.
Спортната страна на нещата винаги е интересна, когато говорим за съвременния мъжки тенис, но сега тя няма да влезе във фокус на поста - на фокус е финансовата. За какво говоря - за феноменалните десет ремонта (така се нарича пълният обрат в мачовете формат 3 от 5 сета, при които до победа стига тенисистът, който е изоставал с 0:2 сета), постигнати на тазгодишния мъжки турнир (преди финалния мач Новак Джокович - Анди Мъри).
Ето ги и всичките тези мачове, подредени по реда, по който се изиграха - в скобки е сложено мястото, на което се намира съответният състезател в ранглистата на ATP (Association of Tennis Professionals):
1. Пол-Анри Матьо (128) - Игор Андреев (100) 3:2 (2:6, 4:6, 7:6/7-1/, 7:6/7-4/, 6:1) - 1 кръг
2. Едуард-Роже Васлен (104) - Фабио Фонини (59) 2:3 (6:3, 7:5, 4:6, 4:6, 5:7) - 1 кръг
3. Гийермо-Гарсия Лопес (68) - Хуан Монако (11) 3:2 (3:6, 1:6, 6:4, 7:6/8-6/, 7:6/7-3/) - 1 кръг
4. Никола Маю (60) - Филип Печнер (106) 2:3 (6:1, 6:4, 4:6, 5:7, 6:7/3:7/) - 1 кръг
5. Марин Чилич (13) - Маринко Матошевич (62) 3:2 (5:7, 2:6, 6:4, 6:2, 6:4) - 1 кръг
6. Ернест Гулбис (145) - Томи Хаас (21) 3:2 (3:6, 4:6, 6:4, 7:5, 6:3) - 1 кръг
7. Янко Типсаревич (9) - Гийом Руфен (129) 3:2 (4:6, 3:6, 6:2, 6:3, 6:2) - 1 кръг
8. Михаил Южни (29) - Жил Мюлер (53) 2:3 (6:2, 6:3, 5:7, 6:7/6-8/, 6:7/6:8/) - 1 кръг
9. Александър Долгополов (15) - Джеси Ливайн (76) 3:2 (3:6, 4:6, 6:4, 6:1, 6:2) - 1 кръг
10. Марди Фиш (25) - Николай Давиденко (47) 3:2 (4:6, 6:7/4-7/, 6:2, 6:1, 6:2) - 2 кръг
В професионалния тенис големите пари от наградни фондове реално отиват при малцина богоизбрани - феноменалният топ 3 на света в лицето на Роджър Федерер, Новак Джокович и Рафаел Надал, вечно гонещият ги Анди Мъри, както и останалите шестима от топ 10 на света - Давид Ферер, Жо-Вилфред Цонга, Томаш Бердих, Хуан-Мартин Дел Потро, Янко Типсаревич и Джон Иснър. Тези тенисисти са хората, които могат да се надяват, че ще изкарват добри пари и ще ПРЕУСПЯВАТ благодарение на тениса.

Извън топ 10 доста по-рядко се случва тенисисти да печелят постоянно големи суми пари. Да, реално топ 100, дори топ 200 в света на тениса може да заработва средства, с които да живее - къде по-спокойно, къде не. Защото все пак работата на тези хора (а професионалният тенис си е работа) изисква те да пътуват постоянно по турнири, седмица след седмица и нещо повече - да печелят. При по-задно ранкираните състезатели (тези, близо до номер 100 и след номер 200) житейският път е ясен - ако не печелиш, не ядеш - капитализъм в най-чист вид.
Съвсем естествено всеки човек има нужда от пари. А нека някой с ръка на сърцето каже, че не би искал да има повечко финикийски знаци. И тук "на помощ идва хазартът".

Ясно е, че в големи турнири като US Open големите пари ще отидат при тези, които са по-напред в ранглистата. Но за целта те трябва да победят в 3-4 мача, т.е. да влязат във втората седмица на турнира. Осминафинал например означава 120 хил. долара - наистина сериозна сума, но преди това минаваш през три мача, в които всеки иска да ти ги вземе. За отпадане в първи кръг пък ти дават 23 хиляди долара - и тук идва въпросът - не е ли по-лесно "да полегнеш неочаквано", за да изкараш повечко пари по-лесно (защото 23 хиляди са ти гарантирани), особено пък ако пред теб не стоят въпроси като развитие на играта ти а.к.а кариерно развитие, защото вече си твърде старичък, или пък защото знаеш, че таванът ти е това, което в момента си, а и те мъчи някоя и друга болежка в повече. Или пък така да изиграеш мача, че да "изтръгнеш" в крайна сметка "много трудна победа, когато всички са очаквали, че ще биеш лесно". Този втори вариант е особено доходоносен, ако залаганията се развиват на т.нар. лайвбетинг - залози, които се правят в момента на развитие на съотвения мач.

Далеч съм от мисълта, че всеки един от ремонтите, които съм изброил тук, може да представлява или представлява букмейкърска игричка. Но определено няколко от мачовете заслужават внимание:
Номер 3 - Гийермо-Гарсия Лопес (68) - Хуан Монако (11) 3:2 (3:6, 1:6, 6:4, 7:6/8-6/, 7:6/7-3/) - 1 кръг
Тази среща общо взето се набива най-много на очи. До този момент в директните двубои Монако водеше с 4:1 победи, а в процеса на мача поведе с 2:0 сета и 4:1 гейма в третия сет. При лайв залог коефициентът за Лопес в този момент със сигурност е бил над 100 - т.е. залагате 1 лев, взимате 100. Отделно Монако се намираше близо до трудни за побеждаване играчи като Фабио Фонини и Анди Родик, с които щеше да играеше, ако беше победил Гарсия-Лопес. Той, между другото, загуби във втори кръг от Фонини. А един залог от само 1000 долара при подставени лица му носи 100 000 плюс 23 хиляди за отпадане в първи кръг - далаверка, нали? Да не говорим колко стават при залог от 10 хил. долара ...

Номер 5 - Марин Чилич (13) - Маринко Матошевич (62) 3:2 (5:7, 2:6, 6:4, 6:2, 6:4)
Тук имаме класически случай на един много класен тенисист, който играе срещу добър, но очевидно не в класата му противник. Изоставане с 0:2 сета удобно би значело коефициент може би между 4,5 - 7,5 - все пак Чилич е явен фаворит и букмейкърите не биха вдигнали веднага ставките. Но след като е ясно, че Чилич ще спечели, дори при коефициент около 4,5 си заслужава да се сложи известно количество пари.

Номер 6 - Ернест Гулбис (145) - Томи Хаас (21) 3:2 (3:6, 4:6, 6:4, 7:5, 6:3)
Класически случай на ветеран, правещ много добър сезон срещу противник, който е известен с таланта си, но и с несериозността си. При 2:0 сета за Хаас и предвид факта, че германецът играеше много силно между "Ролан Гарос" и US Open - победи Роджър Федерер на финала на силния турнир в Хале на трева. При лайв залог коефициентът на Гулбис в началото на третия сет със сигурност е бил близо до 50. От друга страна Хаас едва ли "е играл тънко", защото той е спечелил доста пари от тенис (достигна до номер 2 в света), но кой знае - за пенсионния фонд още малко средства при тази криза не са излишни ...

Номер 7 - Янко Типсаревич (9) - Гийом Руфен (129) 3:2 (4:6, 3:6, 6:2, 6:3, 6:2)
Случай тип "изявен фаворит - слабак", при който е ясно, че фаворитът ще продължи, но защо не с "драма". Още повече, че Типси стигна до 1/4 финал на турнира без да загуби друг сет по пътя си. И за малко не стигна и до полуфинал. Така че тези два лесно загубени сета на Янко като нищо може да са отплата за някой продуцент на жена му в Сърбия.

Тези са мачовете, които определено заслужават внимание, но и срещите Долгополов - Ливайн и Фиш - Давиденко също не са за пренебрегване. Все пак Долгополов е известен с понякога разпиляната си игра, докато Давиденко в миналото беше разследван за нелегални залози, но развитието на мача с Фиш подсказваше, че руснакът няма как да вземе три сета, защото с течение на срещата се уморяваше все повече и играеше все по-зле, докато американецът вдигаше нивото си.

И така - дали има "мръсно бельо" в тези мачове или всичко е постигнато в рамките на тениса само участниците знаят на 100%. Там, където обаче има пари, при това повечко, винаги може да има съмнение. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.