Жена шофьор и негър скиор....

Първа стъпка да си намеря инструктор. Държа да е жена, не мога да понасям мъж да ми крещи, а съм сигурна, че ще има за какво, като започна да карам. Намерих си, записах се и ето ме зад волана. През деня карам, вечер тренирам на ум, първа, втора, леко отпускаш съединителя... Една вечер, след усвояването на т.н. успоредно паркиране сме седнали на масата с милото на по чашка и аз с две цигарени кутии пак правя сухи тренировки.

Съсредоточеният ми поглед и изобщо начинът по който съм се вживяла в ситуацията, накараха мъжът ми да се разсмее: „Е и сега какво правиш?”. „Как какво, успоредно паркиране. Това ми е тира (едната цигарена кутия), това съм аз ( другата цигарена кутия). Нагласявам се на 45 градуса, задна, изправям..... „ Той ме гледа, гледа и накрая дълбокомислено заяви: „Абе, на теория ти е ясно, само не разбрах откъде ще ти търся тир, за да паркираш”. Каквито и обаче мъки да ми минаха през главата, заветната книжка я взех. При Телецът празно няма, щом съм решила, докато не успея, няма да се оставя. Сега е време да покажа аз на какво съм способна.

Първо каране. Пътуваме за Видин ( аз все още съм магистрална шофьорка, защото в София ме е страх да карам, по простата причина, че нямам „У” на колата и хората няма да са информирани с кой си имат работа). Потегляме, излязохме от София и на волана сядам аз. Егати кефа, натискаш газта и колата върви, даже включих и на 4-та, че докато се учех бях стигала най-много до 3-та скорост. Изведнъж срещу мен се зададе един тир. Ох, нали са ми слабост тези тирове. Ами сега. Огромен и идва право срещу мен, как ще се разминем. Боже, представих си, че съм много, много мъничка, хванах здраво волана, затворих очи и...”Брррррррр”, тирът отфуча покрай нас. Ей, разминах се значи. Вече не ме беше страх. На втория тир, който се зададе, вече гледах с широко отворени очи. Тировете ги овладях, но сега второ препятствие, пред нас едва креташе една каруца. Аз иначе карам все още бавничко, обаче с темпото на каруцата, изключено.

Първо надминаване. Ляв мигач, малко наляво, после надясно и се получи. Следващият ход беше да задмина една жигулка. Е, сега много се влачеше. Получавам окуражителен поглед от по-добрата половинка и се впускам в задминаването. Прекъсната осева линия, ляв мигач, вляво и веднага в дясно си се прибирам в моето платно. Мноого съм добра!!! Да, ама не! Чух, че мъжът ми дудня до мен: „Абе пуйко (това ни е нежното обръщение, глезено, от пораснало пиле), засече човека". Брей, да му се невиди. Не знаех ,че съм толкова добра. Всичко изпълних по правилата, и като екстра съм засякла някого. Това нещо си мислех, че го правят само печените шофьори. Естествено припърхах с клепки и с възможно най-милият гласец, помолх да ми обясни, като как точно съм го засекла, защото, аджеба аз не разбрах какво точно съм направила.

Е, сега разбрах, много бързо съм се прибрала в дясното платно, все пак и човекът с жигулката се движи и не е длъжен да спре, защото моя милост го задминава. Та значи това било засичане. Ясно! Няма да се повтори. Няма да ви казвам, стигнахме до Видин за 4 часа и то през Петрохан, имам 10 разминавания с тирове, три задминати каруци, пет надпреварени коли и вече карам на пета скорост. Надобрях здраво. Сега усмивки от печената шофьорка.

Да Ви, успокоя, не карам кола. Пак си станах дама и ме возят. Ако съпругът ми не може, големият син и имам на разположение още три таксита все с мой хора, все някой се намира да ме извози. И аз си върша работата и движението в София спокойно. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.