Учител в автобуса

Пътуването в сутрешния автобус си е приключение – не го заменям за нищо друго. Хладно октомврийско утро. Още не е развиделило съвсем. Качвам се. Сядам. Обикновено. Търся си място под лампата. За да чета. Сутрешното ми зареждане със слово. Рядко ме прекъсват. На хората им се спи.

Тази сутрин е различно. В автобуса са няколко ученички. Дали съм окъсняла или те са подранили няма как да разбера. Толкова рано, а толкова звучно кудкудякат. Но всичко си е в рамките на допустимото – успявам да се съсредоточа в четивото си. Докато на някаква спирка се качва мъж. По-скоро млад, добре сложен и с умен поглед. Тогава кудкудякането минава всякакви граници.

Изреченията започват с глезеното „Господинееее…”
Спомням си как в началото на деветдесетте навлизаха отново обръщенията „Господине”, „Госпожо”, „Госпожице”. Проправяха си път възторжено между „Другарю” и „Другарко”. С апломб студенти по педагогика се възхищаваха на бъдещето и на уважителното „Господин, Учителю!” като през Възраждането. Вицове пародираха „Ама каква „госпожа” съм, като нямам пет лева в джоба?”, възрастни госпожици се самозалъгваха, че това обръщение ги етикетира като по-млади.

И какво? Ами, нищо. „Уважаваният господин” се превърна в „Господинееее”, „Госпожата” свикна без значение колко има в джоба да бъде наричана така, понякога доста грубо и с провлачване на последното „О” –„Госпожооооо!”, а „Госпожице” изчезна заради „дискриминацията” по социално положение”.

Да се върна на малките юрдечки в автобуса. Те се закачат, открито флиртуват с мъжа, който се изчервява не толкова от неудобство, че е така грубо свалян, колкото, че на висок глас оповестяват ролите си - тези на учител и ученички. Чудя се срама от това, че му се налага да се признае за техен „възпитател” ли идва, или от това, че спътниците му научават какво е „достойното” му занятие.

Флирта преминава границите на елегантността. Открити сексуални намеци, странни за останалите пътници се леят из човчиците на малолетните. Най-после стигам до моята спирка. Слизам. Навън вали. Очистителен дъжд, който да ме измие от неприятните звуци и усещания.

Събирам се в себе си. Благодаря, че още са малки моите дечица да се държат така, а това, че живеят в квартала на училището не допуска съвместната ни поява в градския транспорт.

Тежко ти , колега! Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.