Беседките

Знаете ги – пазеха десетки обяснения и заявления по дървените си пейки, със задължителния килим от слънчогледови люспи, които само вятърът измиташе….

Еснафееха ми! Но денем! Неописуеми са страстите, които пазеха нощните беседки! С времето, нуждата и ползата от тях избледняха, и денем, и нощем…

Първо някой рече, че светът бил кръчма, та да седнем на една маса. То още е близо до беседката, но няма простор, джанъм! Няма го вятърът – да разсейва алкохолното опиянение и прочиства боклуците по пода…

После…взехме да искаме - всеки своя беседка! Която да превърне в крепост, бункер или леговище, според разбиранията си. Най-тежко пострада беседката от разстрела на идеята на беседката – място, където свободно, на воля и без предубеждение хората разговарят…просто разговарят, без маси, без стени, на които да се облегнат, в солидна подкрепа на становището си и достатъчно закътани, за да не допуснат мнение на небрежен минувач!

Беседката е границата между дивото и идеята за дом. Едно стъпало по-нагоре от колибата…или землянката. Щото има колони и предполага простор, даже и на виждането.

Строежът на беседка вече е смелост и самочувствие. След плахото завръщане на пейките по парковете, като да идва времето и на беседките! Отново! Не на онези, в личните градини…беседка в сянката на скъп дом е лицемерно заявление за готовност за разговор…такива хора не разговарят – те само говорят! Беседката там е екстравагантна трибуна…

Беседката е на място край пътя, край пътеката, до завоя край реката. Където се събират хора. Да се видят, да поговорят… Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.