Да свалим оковите

Опитайте се да наблюдавате поведението си в момента, когато минавате покрай часовника висящ у Вас на стената в хола или в коридора (без значение къде). Погледът ви автоматично се насочва към циферблата? Включва се рефлекс който Ви принуждава да се намръщите, да си напрегнете мозъка опитвайки се да си спомните какво трябваше да правите в този момент, анализирате оставащото време и Вие .. хуквате.

Сега свалете часовника от стената и скоро ще уловите себе с озадачен поглед, втренчен в празното пространство. Срив в програмата.Лека изненада и блокиране на процесите обикновено следващи получаването на информацията за времето.

След десетки подобни конфликти на съзнанието вие ще забележите, че сте почувствали облекчение. Нека поразмишляваме за причините.

Ние мислим с времеви критерии "Остана до.." .. До края на света остават шест седмици, до началото на работа -час , до оргазма -час и половина.Нашата природа е подчинена на тази дума. И тя не ни дава да се отпуснем нито за минута. Не си се отпуснал, не си могъл да си починеш, не си могъл да получиш удоволствие от живота . Всичко в галоп,догонване,бързане.

А ако захвърлим часовниците? Разбира се, че е необходимо да отидете на работа без да закъснявате. Ето защо, на телефона (накъде без него) поставяме серия от аларми за събуждане, за отиване на работа и за връщане от там. Необходимо зло. Какво да се прави? Но! Всичкото друго наше време ще бъде подчинено не на някакъв стенен часовник,програмиран с един зъл замисъл да ни тормози , а на своя собствен биологичен часовник.Не на личния ни надзирател, а на себе си и собственото си чувство за точния момент.

Ако в колата е аварирал сензора за нивото на горивото ,то колата с еднаква вероятност може незабавно да спре или да продължи по пътя си (сензорът показва винаги пълен резервоар), а следователно- защо да надуваме и да изпреварваме при непрекъсната осева линия? В края на краищата, във всеки случай ще стигнем където е необходимо и за всичко ще има време.Ние притежаваме безкрайно количество бензин и .. Точно така!Време! Погледнете в огледалото. Какво виждате? Всеки ден срещате себе си, постепенно порастващи, прошарвайки косите си и стареещи. Виждате колко време е минало, но не виждате колко е останало.

Огледалата са часовници които отчитат само изминалото време и не показват остатъка от дните ни, до тогава докато не ни призове при себе си самият Бог. И това е хубаво, защото когато нашето време изтече ще си отидем и няма да се тревожим за това. Именно това ни позволява да изживяваме в радост всеки час.

Хмм.А какво пречи да се направи така че всички часовници да ни показват колко време е изминало, а не колко е останало ? И тогава ще се промени из основи отношението ни към бързането .... Защо да се галопира?При наличие на безкрайно много време всичко ще имаме. Никой няма да ни попречи да станем президент на собствената си страна или арабски шейх в трето поколение, астронавт или мастит художник -препаратор.. Главното е,че има безкрайно поле по което можете разхождайки се ако искате да намерите всичко. Приемайки тази гледна точка може да се разглеждат с известно съжаление тези съграждани, които се опитват с пот на челото да натъпчат в в джоба все повече и повече. Като пациент с рак,на които вече докторът е съобщил диагнозата и му е определил оставащото време. До момента , когато виртуозно гримирания бързак под звуците на духовата музика ще положат в кадифеното ложе на ковчега и ще го затрупат с лепкава кал ,ще започне обратното броене .. Без значение колко му е останало, важното е, че той вече може да помирише калта..

Има разлика в перспективите? Всичко зависи от нас. Защото светът е такъв какъвто го осъзнаваме и приемаме. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.