Магията на червените фенери в Амстердам изчезва за миг

Всяка екскурзия до даден град е лично преживяване. В моя пътепис от екскурзията до Брюксел и Амстердам ще представя моя ъгъл, като няма да засягам масовите представи и забележителности.

В Брюксел имахме щастието да сме на гости на местни българи и научихме и доста неща за атмосферата в града.

На първо място впечатление прави огромното спокойствие, характерно и за другите западни народи в контраст с България, където доста неща са нервни, от шофьорите през клиентите в магазините до потребителите на обществени услуги.

Ето един пример. Белгиец спира колата си в платното за движение и блокира автомобилите, за да подаде документи и продължава да си говори над 10 минути. Единственият, който е впечатлен е българин. На бурните му реакции да се раздвижи, среща недоумението на белгиеца, който не помръдва и продължава разговора си. Друг пример е жена, която разглежда витрините на магазините с колата си (спирайки пред всяка витрина за по няколко минути), създавайки голямо задръстване и отново никой местен не е впечатлен.

Полицаите също са учтиви. Беше ни разказано как трима полицаи са помолили най-учтиво местните клошари да се преместят 200 метра нагоре по улицата, за да излязат от охраняемия периметър на евросреща на високо ниво. Клошарите са били изчакани над 30 минути да си съберат одеалцата и другата собственост. Съответно всеки клошар който гледа улично куче получава субсидия и така са решени проблемите с бездомните кучета.

България е коренно различна. Действителен случай от улица Пиротска в София е, че минувач (не съвсем добре облечен) се обърна към полицай с думите „Здравей старши“. Полицаят по типичен селски начин се заяде „ти какво, сега внимание ли трябва да ти обръщам, нещо да ти отговоря?“. Колегата полицай довърши гражданина с думите „айде пътувай“. На което не много добре облечения минувач (но не клошар) отговори „в Западна Европа такова отношение от полицай няма“. Определено МВР шефът може да помисли по въпроса. За Италия са ми разказвали, че полицаите те возят докъдето искаш, сменят гуми и т.н. Българските имат какво да учат.

Спокойствието в Брюксел се допълва от фактът, че властите ограждат участък от пътя за ремонт и не почват ремонта по 6 месеца. Или целта им е да направят задръстване и да вкарат хората в метрото, или искат да научат белгийците на още повече търпение. Може би и в София трябва да сложат висока такса за влизане с кола в центъра и да запушат Цариградско, Ботевградско, Ломско и други шосета, да видим тарикатите с коли докъде ще стигнат. Все повече чувам гласове, че Столична община бърка с мерките за улесняване на автомобилите (кръстовищата на две нива, пробивите и др.), по-скоро трябва да запушва града.

Друго интересно от Брюксел е, че сега там модерни будките за са т. нар. „Австралийски сладолед“. Да видим кога и дали ще дойде до София.

Пътя от Брюксел до Амстердам взех с влак. Оказа се, че системата им от влакове е пълна мъгла, ако не питаш на международното гише, къде да се пракачиш. Също така, тъй като си знаят че системата им е пълна с грешки, влаковете не са с точен час, а за целия ден. Ако изпуснеш прекачване или се загубиш,да може да продължиш със следващия влак. Така можеше да сляза в Ротердам или Антверпен, но ме домързя.

Амстердам

И ето ни вече в Амстердам. Там определено има специфика. Много неща ще запомня. Много красиво беше да гледаш дамите на колелета, как грациозно въртят педалите и стоят грациозно изправени. Стоят прави, защото при тях доминират нормалните женски колелета (дори мъжките са без рамка), за разлика от България, където всичко е маунтинбайк или овча глава, тоест колоездача е полегнал или приведен напред.

Кварталът на червените фенери определено е интересен, но и не съвсем. Романтиката изчезва когато ти кажат с хладен, метален, рутинен глас „фифти“. Няма романтика, няма чувства. Просто транзакция, както каза един приятел. Тоест да ти се отще.

Най-смешното там беше уличен зевзек с перука и саксия с живи лалета, прикрепени да не падат. Друг шемет с букет в ръка (на около 50 годишна възраст) минаваше пред всяка труженичка и й се кланяше.... Идеално място да събере всички шматки.

В Амстердам влязох и в църква, в която имаше дискотека (Paradiso). В този ден имаше ролердиско парти. Демек на дансинга си с ролери или кънки.

Тревата при мен подейства не като смях, а като леки болки в главата. Другия път ще пробвам друга, докато намеря подходящата.