Град Кавала

Тръгнах от Златоград, минах КПП-то, дори не ме накараха да отворя багажника на колата. До Ксанти пътят е стръмен, тесен, завойчест като за последно! Но пък няма грам дупка по асфалта.

На десетия километър се обърках, и снимах тази къщица. Сигурен съм, че в предишния си живот съм бил неин собственик, гръцки козар навярно!

След 45 килиметра съм над град Ксанти. после влязох в магистралата. Скучна работа, няма копки, няма билбордове, няма бензиностанции.

И ето го град Кавала.

Намерих паркинг, целият ден за 1.90 евро. Вчера на Бачковския манастир ми взеха три лева. Значи в гръцко е по-скъпо.

Големите блокове на гърчолята не съм снимал. Че то няма нито една остъклена тераса, какво да му харесаш. Иначе, това си е страхотно ноу-хау, само трябва да пробиеш, и си милионер!

От сега ви казвам, няма да обяснявам кое какво е. Отидете, и ще се запознаете на място. Не ви трябва дори пътеводител.

Църква, какво да ѝ гледаш...

Туй голямото, защо са го вдигнали пустите му гърци, да се неначуди човек...

Палми, че и портокали.

Гледам, едни нашенци взели два дълги клона, и брусят, чак им завидях. Екскурзията им поевтиня с два-три лева, най-малкото...

Тук се покатерчих на един плосък покрив. Бяло море е скучна работа, нямаше най-малко вълнение, ей така, за цвят!

И отсреща няма остъкляване, колко са изостанали тези кавалии ли, кавалджии ли...

Поне котаците са ни еднакви...

Това много ми приличаше на смокиня. Трябваше да си накъсам малко, какво сладко става. Ама си викам, може нарочно да са ги засадили тези плодове, някаква диверсия да ни направят, гаднюгите недни...

И вече съм отгоре, на крепостта. Нали ви казах, че в миналото съм бил козар. Не се задъхах дори... Гледката обаче е неповторима!

И селфи си направих. Но отблизо изглеждам по-дърт, отколкото съм. Затова ви го спестявам...

И отново поглед надясно.

Толкова ярко, те пък не можаха нещо по-бозаво да сложат на тази фасада...

И тесни калдъръми, не им завиждам, като остареят...

Чия е тази къща ли. Ами вижте табелата по-долу.

И отново портокали. Но за да не си развалям обяда, пощадих ги.

Тук виждате две забележителности. В самия южен край са. Конникът е основател на съвременен Египет, къщата по-горе е негова. Е, преди двеста години, все пак...

В едно такова заведение, по-долу, обядвахме. Сервираше ни едно младо момче, от Кюстендил. Навсякъде по улиците-българска реч.