ПиснА ми от тия колоездачи, ей

Мноо ги мразим тия колоездачи. Чесно! Като тръгнем значи с колата на некъде и само ми се пречкат по улиците. Секи път! Ей така си джиткат направо по платното, `бах ти и наглеците. Нема ли за тях тротоари?! Нема ли чукари?! Там да карат, да блъскат ония улави пешеходци и гламави туристи. И гледам все повече стават. Не`кви гейчета се накачурили на колелета и въртят педали, едни такива отнесени и дебилни, секаш секи момент ше цунат асфалта. Въобще не приличат на мъже. Вместо да земат да се качат на кола като хората, да си пуснат музичката вътре, да палнат цигарка, да се отпуснат на кожата, та да ги види света, те ми зели да се шматкат наоколо, като некакви девойки в мензис.

Оня ден, некакъв минзухар от тия спира до мене и ми вика нещо. Аз го отебах моменталически, щото с убитаци не приказвам. А и тамън бех надупил едно парче на Анелия. Мноо яко! Жестокария, братче! На следващия светофар, сопола ме настига и пак ми говори нещо с тънката си устица. Държи в ръце некаква кутия и я размахва. Спирам аз музиката, поглеждам го страшно и му викам:
- КАжи!
- Нещо си изпуснахте на предишния светофар, господине – ми вика той и ми подава нек`ва смачкана кутия цигари.
- Абе, мульо, не виждаш ли, че е празна, бе? Аз за това съм я хвърлИл. Да не съм луд пълна кутия „Парламент” да изметкам?!
- Ми изхвърлете я тогава в някое кошче. Не може да замърсявате града по този начин.
Ей ся ще видиш ти един начин, викам у аз и слизам от колата. Гейчето обаче вместо да побегне, гледам го, и то слиза от колелото. Още по-добре, си викам, са ще хапне неколко тупалки, друг път да не повтаря тая фатална грешка. Отсреща обаче, оная ми ти кука, регулировчика, в средата на кръстовището надува свирката, като гайда и ми маха с палката като откачен. Гледам всички тръгнали. Качих се обратно в мерджана, завъртех гумите ядно и си викам, са ще го пипна тоя плазмодий на следващия светофар. Меркам в задното огледало и гледам, оня изчезва в една пряка отзад. После гледам, метнал ми вътре мръсната кутия баш на седалката. На КОЖЕНАТА СЕДАЛКА, неговата мама!!!

Друг един такъв сърфист ми се репчеше нещо, докато кротко си паркирах колицата на един тротоар. Не съм можел да спирам там! Било велоалея! Нямало значение, че съм с мерцедес. И с мерцедес пак неможело! Алея за колелета било! К`ва алея, кви пет лева?! На вас и алеи ли почнаха да ви правят, бе?! То в София са тесни улиците за колите, те взели да им правят алеи, представете си! Нема къде да се паркира по тротоарите, те взели алеи да им правят на гейчетата. Да си карат спокойно, необезпокоявани, като баровци, нашироко. Кеф ти нагоре, кеф ти надолу, после а налево, а надесно... като некакви балерини. А свестните хора, тех кучета ги яли. Да карат колите си с 5 километра в час и да се тъпчат в задръствания! Да си късат нервите. Да закъсняват за работа. Да ги глобяват куките! За да може тия убитаци да си разхождат колелетата. Утре ще поискат и паркинги за колелета, светофари за колелета, мивки за колелета, магистрали за колелета, ресторанти за колелета... Изпедерасти се тая държава, бе! Нема такава втора по света! Ама това е така, да знаете, щото е прост народа. Мноооого прост! Нали знаете `кво е казал един древногръцки моторист: „Прост народ - слаба държава”.

У Холандия било така! Аз нали съм бил у Холандия, като ходИх да купувам мерджана. Там само травестити, негри и ислямски терористи –дотам са се докарАли с тия колелета. Ама за природата се били грижели. Екологично било. Не замърсявали въздуха. Мене ми не требва чист въздух, ако требва да се пружим отгоре на колелото, като некой гол червей. И да въртим педали, като смахнат. Зелени били! Знам ги аз и зелените и те са едни геюве безподобни! И те колелета карат. Целото море искат да е голо като Тамбукту – само пясък и дървета, да нема къде човек да обърне едно джони, да покара джет, да полегне като хората, да се разкърши на дансинга... Само къмпинги и колиби можело... Бе ние да не сме некои тарамбуки, бе?!

Е нема живот в тая държава вече. Простотия отсекъде!

Юрий Александров