Съвревменнта еманципация - борба за равноправие или война между половете

      Определението за еманципация е "освобождаване от състояние на зависимост, предрасъдъци и ограничения". Естествечият стремеж на жените към самореализация, необходимостта от принос към света, както и от по - високо лично самочувствие, води и до феминистките движения, целящи равноправие между мъжете и жените, признаване на качествата ни. За начоло на тези движения се счита края на 19 век, когато жените в Америка се борят за правото си на вот. Но съвременните исторически анализи по темата интерпретират проблема като дълбоко психологически, процес, започнал много по - рано, породен от желанието на жените да имат място в обществото, различно от това на майка и домакиня. Днес можем да учим, каквото пожелаем, да работим професия, която сме си избрали, да бъдем лидери, да си поставяме цели, да имаме мечти, да ги осъществяваме, да покоряваме върхове. Извоювали сме си независимост във всяко едно отношение или поне е така на теория. За съжаление в света има все още ужасяващи примери за потисничество и лишаване на жените от права, унижаването и малтретирането им. Но съвременнта жена, извън арабския свят, има всички шансове да бъде успяваща и високо ценена, конкурентна на мъжете в професионално отношение. Тук вероятно е моментът да попитам така ли е и в семейството? Дали сме равнопоставени във връзката си. Модерната идеология на феминизма уж поставя пълното равноправие между двата пола и включва участието на мъжа в домакиснски задължения и разпределението им по равно. Което, разбира се, е справедливо решение и съвременните мъже отдавна са приели тази роля. Донякъде неохотно.
      Би следвало да сме благодарни на предшественичките си за всичко, за което са се борили, за успехите им и може би еманципацията трябваше да бъде един завършен процес, на който да се радваме. Да бъдем щастливи за себе си. Но ние сме я продължили. И след като вече имаме правото да гласуваме, да ходим във всякакви заведения, на различни обществени мероприятия, да учим, да работим, да се развиваме, да получаваме помощ за отглеждането на децата си и прочие за какво друго да се борим. Каква е целта ни? Надмощие в личните ни взаимоотношения...Донякъде се превръщаме в мъжемразки, които не са склонни на компромиси, които искат да докажат на човека до себе си, че не са зависими от него по никакъв начин включително и емоционално. А в същото време искаме разбиране и подкрепа. Е, няма как да ги получим. Не е ли съврменната еманципация едно мнимо движение за огранизаване на правата на мъжете, с което отхвърляме възможността за пълноценно общуване в семейството? Война между половете. Безсмислена битка за величие, в която няма победител. Изграждаме взаимоотношенията си като конкуренти, а не като партньори, разчитащи един на друг. Не сме всеотдайни и естествено е и другият да не е всеотдаен и грижовен към нас. Това, което мислим и чвстваме, го излъчваме и съответно получаваме.
       Още в древността жената е поставена на пиедистал като богиня на красотата и любовта. Афродита олицетворява и живота, плодородието, пролетта, началото, тя е изобразявана сред цветя. Разбира се легендите я представят и в отрицателни окраски, но не в това е въпросът сега...Основният проблем в общуването между половете е това, че сме загубили способността си да бъдем богини, да носим в себе си красота и хармония, уют, обич. Абсолютна самостоятелност е зависимост и ограничение, предрасъдък, че трябва да бъдем водещи, агресивно манипулиращи. А верояртно старият метод "с памук да му вадиш душата" е много по - резултатен.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→