ИСТИНСКИЯТ ПРОИЗХОД НА ИМЕНАТА КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА ЛЪСВА ПОД ПРИЗМАТА НА "АНАЛИЗА"

   В деня на великите свeтци Константин и Елена нека първо почетем именниците с пожелания за здраве,успехи и късмет- дано Божията благословия осени и тях,и целия ни народ! След това ще разкрием истинските корени на техните имена,които не са нито латински нито гръцки,защото имат ясно изразена Българска етимология. Едно име може да е хем наше хем чуждо само при две условия:

1. Чужденците са го дали на нас.
2. Ние сме го дали на чужденците.

  В този случай "Анализът" доказва,че тези прочути лични имена няма как да са чужди,понеже произлизат от древно-Български богове. Кои са тези богове,ще ни каже палеолингвистиката:

1. Константин= Костатин (без двете носовки), Костадин (форма на името в Средновековна България), Госпадин (в руския "език"- Гаспадин), Господин (наше лично име)= Господен (Божий). Ето истинското значение на това прочуто име,което е съвършено неизвестно на древните римляни от Републиканския период,както и на древните италийци. Оттук става ясно,че значението "Постоянен",което му се придава в латинския език,е всъщност нарицателно название,понеже е епитет на Господа-Бога а не буквален превод на името. Буквалният превод на думата Господ ни дава езикът на индоариите,от които произлиза древният Бактрийски цар Кардама. Господ (Господи,Господъ)= Гос-Пати (Господар на духовете/боговете при индоариите). Отделните съставки на тази дума имат следното значение:

а) Гос (дух,бог)= Гот ("Бог" в немския и английския език), Гог (Бог) и Дос (Дох,Дух)- с преход С-К-Г в края на думата и Г-Д-Б в нейното начало. От нея идват думите Бос (шеф,началник), Гут (добър,хубав), Готин (хубав), Коз (силен аргумент,сила), Тоз (Той Самият), Гид (Водач), Гиздав (кичав,накичен,хубав) и пр.,които не са нищо друго освен епитети на Бога,както и имената Гош (Гошо,Гоше), Кот (Коти,Коте,Котис), Кут (Куте- виж фам. Кутеви), Гес (в евр. и зап.-европ.езици), Ги (Го дьо Мопасан), Кос (Косьо,Коста), Гизде (Гиздьо- виж фам.Гиздови), Гес, Хес (виж  името Рудолф Хес), Гаспар (Гаспад-Ар,Господен човек,Господар), Каспар,Аспар и т.н.

б) Пати (Господар)= Бати (Батъ: една от императорските титли на нашите князе през VII век- виж Бат Органа,Бат Коврат,Бат Баян и пр.). Бати означава още и Вати (Вади,Води),понеже се отнася за водач,но също Папи (Папа), Батьо (Батко) и Татьо (Татко),което е епитет на Бога-Баща у древните Българи.

  Откъде идва тогава думата Конс ("Постоянен")  у латините? Много просто- от древния келтски (Белгийски),а по-късно и латински бог Конс (Конния бог,Бога-Конник),познат в нашия език и като Кон (Конен бог на древните Българи). А този бог не е никой друг освен самият Юпитер,наричан от индоариите Деус Питар (Бог-Баща) и съкратен от римляните на Юспитар (Юпитер). Него гърците го наричали Диас (Деус,Теос), Хетите- Перуа (Перуна,Варуна: бог на бурите и конете),а останалите Българи- Девос (Дьевус,Зийевус= Зьевс,Зевс), Деве (Еве,Ефе,Йеве) и Зийези (Зиези). Нашите деди имали още много имена на великия гръмовержец,а конят разбира се е негово свещено животно така както и бикът,който не случайно е наречен Бик (Бог).