Знаете ли откъде произлиза Коледа, най-древният религиозен празник на човечеството?

Коледа се празнува по нашите земи от незапомнени времена и винаги по време на зараждането на новото слънце в края на месец декември - 22 - 23 декември. Древните българи са смятали, че тогава слънцето се възражда за нов годишен кръг и са наричали Новото слънце Сурва.
Древните българи са почитали Сурва и са празнували неговото възраждане всяка зима в семейния празник, наричан Коледа, Колада, Коладев. Те са смятали, че слънцето всяка зима подкарва на ново колата на новата година с впрегнати в нея четирите коня на 4-те годишни сезона. Оттук и името на празника Коледа или Коладев т.е. Богът с Колата (Кола-Дев). Дев е древнобългарското име на Небесния бог. -
http://aliya.blog.bg/history/2014/03/28/bogyt-na-bylgarite.1251952

Навсякъде, където древните българи са се разселили в праисторическата епоха, те са занесли със себе си своите духовни празници и религиозни обичаи.
Ето защо не е чудно, че Коледа се е празнувала и от готите на запад, и от скитите на изток, като се е почитала и в германските племена, и в близкоизточните племена.
Дори старите еврейски синагоги имат мозайки, изобразяващи древнобългарския Бог на Слънцето, каращ колесница с четири коня.
В Гърция Бог Сурва се почита като Хелиос (Халиу или халата).
Днешна Сирия, основана от скитите българи също е получила името си Сурия от българската дума Сурва, съответно видоизменена от епохите и хората. Сурия е всъщност Страната на Слънцето, на Сурва.
Древните българи са занесли почитта към Сурва и празнуването на Коладев и в далечна Индия, и в още по-далечен Китай. Там българите са били наричани племето на Сурва, или още хората на светлината.

За присъствието на българите в Сирия говорят и многобройните исторически паметници, оставени там от нашите деди. Така например древният град Угарет (Угар), чиито останки и до днес са запазени край град Латакия, носи своето име от българската дума Угар - плодородно поле, като това значение в наименованието се е запазило и до днес в Сирия. Угар е чиста българска дума означаваща плодородно поле, плодородна почва. Град Угарет е на поне 6000 г. според историческите източници и дал началото на развитата близкоизточна култура, занесена там от древните българи.
Български следи откриваме и в названието на древната столица на Сирия - град Дамаск. Арабското произношение на Дамаск е Димашг и означава влажна, просмукана с влага земя. Произлиза от древна арабска дума, която е всъщност още по-древната българска дума мазга. Мазга е дума от българския език, която е в употреба и днес и означава точно това - просмукала се на повърхността течност, така например боровата мазга. За древнобългарския произход на столицата на Сирия доказателства намираме и в едно друго нейно старо име, за което се смята, че е най-древното название на града - Жиляк. И днес сирийците знаят, че Жиляк е означавало устойчив, непревземаем, каквато крепостта Дамаск исторически е била. Очевидна е връзката на най-старото име на сирийската столица Жиляк с българската дума жилав, непобедим.
Откъдето са минали древните българи, бел град са оставяли, велики цивилизации са установявали. 
   
Исус е потомък на тези високодуховни древни българи, тъй като той е от племето на арамейците, наследници на разселилите са в Близкия Изток древни българи.
 Впрочем, папа Франциск сам потвърди наскоро в разговор с премиера на Израел Нетаняху, че Исус е говорил арамейски език и е бил арамеец! - http://www.segabg.com/article.php?id=700101#.U4RHvx-xg3I.facebook