Подаръкът... или една разходка в света на приказките І

04.06.2014 | 13:55 ч. Обновена: 17.09.2025 | 23:16 ч. 0

Екип на Dnes

Подаръкът... или една разходка в света на приказките І

Дойде времето да си усвоя подаръка за рождения ден. С широка усмивка и готова за приключения се качих в автобуса и потеглихме.

Румъния, не бих казала, че това е най-желаната дестинация, но отдавна мечтаех да посетя обвитите в тайственост замъци, особено този на Дракула.

Попаднахме на невероятна екскурзоводка. Още щом пресякохме Дунав мост, тя започна да разказва за Румъния, за нейната история, за историята на градовете, през които минавахме, различните легенди за възникването им, биографиите на румънските владетели, та дори и приказки с техните национални герой – Пакала – лъжльото и Тиндала, идващо от тин-дан, нещо като нашето дрън-дрън.

Първи впечатления, навсякъде обработена земя, зелено и чисто, пътят гладък и пътуването приятно.

При навлизането в Карпатите, по долината на река Пелеш, свързваща Влахия и Трансилвания, гледките са неуписуеми, вековните дървета сякаш се опитват да омекотят чувството за някаква тайственост и мистика, които създават острите зъбери, стръмните и често зловещи пропасти.

Синая ни посрещна с красивите си къщи в характерния алпийски стил, със стръмни покриви, в повечето случаи от ламарина. И навсякъде цветя, по верандите, по прозорците, огромни саксии с мушкато сякаш сгряваха с пъстротата си. В курорта има множество минерални извори. Едно място, където със сигурност можем да се оттърсим от стреса. В Синая се организират множество фестивали, като този на еделвайса, за най-добра китара и много други. 30% от горите са национален парк с действаща еко полиция, която стриктно следи да не се изсичат дърветата.

Пред очите ни е прочутият замък Пелеш на Карол І впечатляващ с изящната си аристократична осанка. Стилово направление нео-ренесанс с устремените си нагоре кули и стройни отвесни контури, необичайното приказно пространствено изграждане, асиметрията на сградната композиция.

Прекрасно съчетание на италианските традиции, с реплики към немското бароковото изящество, рококо и испано-мавърската и турска архитектура.

Украсените със скулптори тераси, вази, колони, чешми обогатяват ландшафтната архитектура на целия комплекс в едно с екзотичните и облагородени дървесни видове.

Интересното за този дворец е, че тук е монтиран първият в Европа и втори в света асансьор. Невероятно кресивите камини са само бутафорни, защото още в 1883г. има изградено централно отопление. Това е първият дворец в Югозападна Европа, който е електрифициран. Впечатляващ е и фактът, че тук за пръв път има изградена система за почистване, състояща се от отварящи се капаци, в стените на дворцовите стаи се изтеглят маркучи за прахосмучене, които после се прибират и остават все така невидми.

За лукса в самия дворец няма да се разпростирам, първо, защото няма да ми стигнат думите, пък и не ни позволиха да снимаме вътре(горните две снимки не са мой). За двореца в Пелеш има много статии в нета, но мога да предам моето очарование от тази ефектна и впечатляваща със своето достолепие сграда, аристократично наследство, доказващо принадлежността на Румъния към културните ценности на западно-европейските традиции. Един невероятен финес и изящество в озъбеното и хаотично време, в което живеем. Единственото, което искам да спомена е, че част от изяществото и славата на този замък се дължи на кралица Елизабета, с артистичен псевдоним – Кармен Силва. Една ерудирана и отдадена на изкуството дама, нейният девиз е: „ В изкуството е наслаждението”. Тя популяризира румънската поезия в Европа, открива музикални и художествени училища в Румъния. В нейния салон на изкуствата са се събирали видни румънски музиканти, поети и писатели. Нейна е заслугата за откриването на детето чудо Джордже Енеску, Румънският Моцарт, който на 11 години завършва консерватория във Франция и със своята виртуозност завладява целия свят.

В ляво от замъка Пелеш се намира малкият Пелешор, дворецът, подарен от Карол І на кралица Мария Сакскуборготска, внучка на кралица Виктория и Руския император Александър ІІ. Не толкова пищен, но ефирен и премерен, семпъл и елегантен. Проектиран в модерният за времето си стил арт нуво, интериора на замъка е изцяло заслуга на кралицата.

Сега е време за малко почивка, вземам Ви с мен във фантастичната сладкарничка в подножието на двореца, за да хапнем от прочутите румънски сладкиши.

Тук омилостивявам рицарят пред заведението, който гледаше много лошо, с една кошничка диви ягоди. Допусна ме и, ох не издържах и си хапнах цели две тортички, задължително тематичният сладкиш”Пелеш” и още една. Невероятни!

По повод кошничките с ягодите искам да вметна, че по програма за намаляване на безработицата, Румънското правителство е разработило проект, по който, хората останали без работа могат по всяко време на годината да обикалят планините, за да берат диви ягоди, малини, къпини, боровинки, билки, гъби, дори и цвят от бъз, с който приготвят сокове. Набраното го продават и по този начин си докарват прехраната. Несигурна и сезонна работа, но все пак нещо, легализирана и подпомагна от държавата дейност.

Сега спирам, зада не Ви отегча. В друг постинг ще опиша красотите на гр. Брашов, в които се намира първото румънско училище, където е отпечатан първият рибен буквар на Петър Берон, тайнствената и обградена в мистика крепост Бран, известна като крепостта на граф Дракула, Цитателата Рашньов, построена от рицарите тевтонци.

Усмивки от мен и до скоро.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→