" Как да достигнем до природата на нашия ум?
Чрез практика.
Нека решим да променим гледната точка. Учили са ни да живеем живота си, като преследваме своите мисли и планове. Дори когато говорим за „ум” нашите учени изследват това, което си въобразяват, че е умът, т.е. разглеждат само неговите проявления. Никой не разглежда основата, върху която възникват тези проявления, това има трагични последствия.

Как бихме могли да променим това? Като се вглеждаме навътре в нашия ум. Вглеждането е леко завъртане на ориентацията, да започнем да търсим истината не навън, а вътре. Всички учения и практики в будизма са насочени към една, единствена цел, да се вгледат в природата на ума и така да ни освободят от страха от смъртта, и да ни помогнат да осъзнаем истината на живота. Духовната истина не е нещо сложно и езотерично - в същност тя е един дълбок здрав разум. Понеже надценяваме ролята на интелекта, сме склонни да вярваме ,че за да постигнем просветление, е нужна необикновена интелигентност. Истината е, че много от умните разсъждения могат да прикрият същността. Според една тибетска поговорка :

„Ако си прекалено умен, може и да не разбереш за какво става дума”,друга”хората до такава степен могат да бъдат обладани от собствените си теории ,че да не разберат най-главното”.

В непознаването на в собствената ни природа се коренят всички мъки. Коренът на това непознаване е обичайната склонност на ума ни да се занимава с маловажни неща.

Практикуването на медитация е един от начините да опознаем природата на своя ум.

Медитация = Умението да останем в промеждутъкът между две мисли възможно най-дълго.

Медитация, това е състояние освободено от всякакви грижи и тревоги. Все повече се признава за практика, която едновременно достига отвъд религиозните норми и е същност на всички религии. Най-често похабяваме своя живот, като отклоняваме вниманието от собствената ни същност, чрез безкрайна деятелност. Медитацията е начинът да открием себе си, да открием и усетим цялото си същество, да преодолеем закоравелите стереотипи. Целта на медитацията е да ни въведе в това, което сме всъщност, в нашето не променящо се чисто осъзнаване, което е основата както на живота така и на смъртта.

Когато хората започват да медитират, те често, казват, че мислите им се изплъзват от контрол, че дори са станали още по - необуздани. Аз ги успокоявам, че това е добър знак. Просто вие сте станали по-спокойни и вече усещате колко шумни са били мислите ви винаги.

В древните инструкции по медитация се казва, че в началото мислите ще идват една върху друга, непрекъснато, като отвесен планински водопад. Постепенно, с усъвършенстването ,започват да приличат на поток в дълбока тясна клисура, после на широка бавно течаща към морето река, а накрая стават като огромния, спокоен океан, чиято повърхност само от време на време обезпокояват малки в сравнение с огромната му площ вълни.

Вълните и Океанът

Понякога хората мислят, че когато медитират не трябва да има никакви мисли и чувства. Ако такива се появят те се дразнят и ядосват, струва им се ,че са се провалили .Има една тибетска поговорка:

"Прекалено е да искаш месо без кост и чай без листа.”.

Щом има ум, неизбежно има и мисли и чувства. Както океанът има вълни ,а слънцето лъчи, така и умът излъчва своите мисли и чувства.
Вълните са самата природа на океана. Вълните ще се надигат, но къде отиват? Назад в океана. А от къде идват? От океана. По същият начин мислите и чувствата са излъчване и проява на самата природа на ума. Те възникват в ума, а къде изчезват? Отново в ума. Каквото и да възникне в него, не го смятайте за проблем. Ако не реагирате импулсивно, ако проявите търпение, то отново ще се уталожи в същинската си природа."

Из 'Тибетска книга за живота и смъртта"