$25 млн. и е ваше: Имението на Лени Кравиц

Имението на Лени Кравиц в средиземноморски стил се намира на островите Сънсет в Маями Бийч. Застроената площ на двуетажната сграда надхвърля декар (1 115 кв. м.), като вътре са разположени 6 спални, 11 бани, няколко всекидневни, кухня, 3 трапезарии, ексцентричен кино салон, фитнес, асансьор и библиотека. Но истинският рай е отвън, където сред балдахини се гушат множество капанчета за мохито.

Задният двор в по-голямата си част е зает от огромния Т-образен соленоводен басейн с джакузи. Но има и едно по-тайничко място, което е предназначено за медитация и душевен покой. Имотът разполага още с частен плаж и малък кей за яхта.

Вълнуващото имение започва с импровизирано кръгло площадче, чиято настилка е изцяло от тухлен паваж. То функционира като подход за автомобилите, спиращи пред главния вход.

Самата сграда представлява една много разчупена архитектурна фигура, в която са вложени елементи от различни културни центрове – както източни, така и европейски.

Преобладаващата еклектика е базирана на средиземноморския стил, основен цвят е белият.

Поглед към предверието изцяло разкрива характера на това, което предстои да видим - лукс от мрамор и керамика, но съградени в семпла конфигурация – без кич, повече етно мотиви.

Основен цвят е белият, като спрямо него ще контрастират натуралните дървесни гами в съчетание с модерна мебелировка и многото произведения на изкуството, явно любими на световно известния музикант. Преобладаващата подова настилка из цялото имение е от импрегниран варовик.

Обиколката продължава с първата всекидневна от имението. Нейният харктер е необикновен, разцепен на наколко тематични полета. Първият е интериорният дуализъм, в който зрителят има възможността да открива различни неща при всяко отместване на погледа си. Очи надолу – варовик, бронзови кашпи и мебели. Очи нагоре - таван с дървени орнаменти и приятен полилей. Второто разделение идва с функциите на помещението – от едната страна инструмент, от другата кът за чаша вино. Поставеният в стаята роял не цели да събира публика.
Музикалният инструмент е за личната наслада на Лени Кравиц.

Библиотеката на Лени разказва за самия него. Както казват дизайнерите, разгледай нечий дом, за да научиш за него. В царството на книгите има разнообразие от различни стилове.

Постигната е естетическа еклектика в двете обособени помещения на читалнята. И докато първото е изцяло в бял тон, другото е разгърнало цветовия си потенциал: синьо, зелено, лилаво, черно и бяло, охра. А малките неща, детайлите показват колко много време Лени Кравиц е прекарвал тук.

Вероятно неговият ден е започвал с чаша кафе от кафеварката в бялата стая. По-късно е включвал телевизора, за да разбере някоя новина, а през цялото това време лаптопът и смартфонът му са се зареждали от онзи разклонител до дивана. Дали не си е уговарял някоя приятелска среща от тук? Може би разговорите по приятелски са ставали в другата част от библиотеката... Това разбира се са само спекулации.

Следващата всекидневна е посветена на технологиите и телевизията. Тук средиземноморският стил лекичко преминава в съвременен. Вероятно поради тази причина етно мотивите изчезват и биват заменени с абстракции и пейзажи. Тя идва като преход към кухнята, която предстои да разгледаме.

Кулинарният кът е устроен по експозиционен начин. Цели се постигане на тематично разнообразие – витрини с чаши и съдове, разчупени мебели и нетипични за знаменитостите интериорни решения. За последното говори кухненската масичка.

Въпреки че Лени Кравиц има две трапезарии (официална и ежедневна) в кухнята има масички, че и дивани. А на фона скъпите материали, които са вложени тук, най-вече мрамор, в кухнята без срам се прокрадва чувството за дистанция от високата класа. Сякаш глас зад кадър казва „Това съм аз и искам да ми е удобно”. Иначе кой ли би сложил съдомиална машина под масата?

Трапезарията за ежедневни вечери съчетава средиземноморския стил с модерния. Това е едно спокойно помещение, в което акцентът е сложен върху храненето като социална дейност.

Масата е кръгла, което позволява на всеки да наблюдава заобикалящите го любими хора. Любими, защото тази малка трапезария е за близките. Не че не могат да използват голямата - тук се създава усещане за близост, каквото в другата не съществува.

Официалната трапезария съблюдава етикета за посрещане за гости. Скучно, нали? Но въпреки всичко, тук също се прокрадва онази специфична налудничавост, която е обхванала цялото имение – стъклени капки сюрреалистично са застинали в капка от стената.

Спалнята на Лени Кравиц е обгърната в тайни, както и личният му живот. Мистериозни стълбища се прокрадват из ъглите, плътни пердета закриват светлината, идваща отвън. Леглото му е предвидено за персон и половина, може би поради факта, че със съпругата му се разведоха през 1993 г.

Но за сметка на това кино салонът е внушителен и приятно ексцентричен. Стените му са опасани с декоративен хастар в черен цвят, а подовата настилка е изцяло от мек и приятен мокет. От двете страни на екрана са поставени звуковъзпроизвеждащите тела, а в задната част от салона са инсталирани всевъзможни уреди за звук и картина. Май липсва само магнетофон. Любопитното тук е широката спалня, издигната срещу екрана. Струва ми се, че тя е по-голяма от тази в покоите на Лени?

Ако се разхождате отвън, вземете си джапанки, защото всичко около басейна е в полиран мрамор.

Разгледайте подробно имението в галерията тук

Подготви: Александър Градинаров