За акушерството и активното раждане или защо ни е страх от раждането?

Раждане. Какви асоциации буди у вас тази дума? За семейство, любов, радост, родилен дом, лекар, акушерка, болка... или страх.

 

Отдавна навлезнахме в 21 век, но факт е, че с времето страхът ни от раждането не преминава, а сякаш точно обратното – колкото повече се откъсваме от природата, напредва науката и се усъвършенстват технологиите, негативните емоции във връзка с появата на най-скъпото ни - детето - нараства. Донякъде са несъвместими постиженията на медицината, устройството на обществото и здравеопазването с чувства, които са по-типични за времена без тези възможности... Или може би бъркам. Защото ми се струва неоспоримо, че колкото консуматорските настроения придобиват по-широк мащаб, навлизайки в територията на медицинските услуги, толкова повече раждането се превръща в предстояща среща с непознатото.

 

Преди хилядолетия, и дори столетия, природата ни е дарявала достатъчно свободни примери за процеса на появата на малките на бозайниците. Достатъчно е било да наблюдаваш. Човекът е трупал множество познания от наблюденията и практиката, които са можели да бъдат от полза при раждането на децата му. При хората тази дейност се е извършвала предимно от опитни възрастни жени, поради което и се намира връзка в Бабинден и отбелязването на деня на акушерството.

 

Днес, като че ли отдаваме все по-малко значение на дейността на акушерките по появата на детето, а може би не бива. Защото ролята на акушерката през годините не отпада, не се ограничава, напротив присъствието й и действията й, свързани по родилния процес, са от не по-малко важно значение за него, отколкото е ролята на акушера-лекар.

 

Може би обществото сгреши като заговори основно за значението на лекаря при медицинското обслужване по раждането. Да, лекарят е този, който носи отговорността, взима решенията, следи състоянието на родилката и плода, извършва медицинските интервенции, той е този, който се справя с патологията, възникнала в хода на раждането...

 

Но защо при уреждането на предварителните условия на раждането – като избор на родилен дом, екип, дори начин на родоразрешение – ние като че ли се ръководим, единствено изхождайки от тази последна точка, най-лошото, преценяваме от негативното...

 

Имаме основание да предвидим и неприятното развитие на нещата и вземем добри предпазни мерки, но не следва ли водещ показател в избора ни да бъде спрямо позитивната страна на все пак едно от най-значимите събития в живота ни – раждането на дете?

 

Когато започнем от тук, най-полезните въпроси възникват от само себе си и именно техните отговори ни дават свобода за подходящия за нас самите избор.

 

Знаете ли, че знанията, които получават акушерките за раждането като процес не отстъпват, нито по количество, нито по качество от тези на лекаря, те са само малко по-различни. Ролята на лекаря и акушерката не могат да се противопоставят, те се допълват в една доста силна триада.

 

Акушерката е тази, която първа посреща детето, в ръцете си, докато лекарят тогава е зает с проследяването на целия процес и в този кулминационен момент по-скоро, погледнато отстрани, е при майката. Акушерката помага на бебето за първата глътка въздух, докато лекарят остава при родилката, докато завърши третия, последния, период на раждането. Акушерката владее действия, които правят възможно раждането на детето при главично предлежание, придържа главичката му, изчаква едно много специфично завъртане на телцето му при излизането му, прихваща раменцата... В присъствието на лекаря и по негово нареждане може да извършва епизиотомия, когато се налага.

 

Лекарят и акушерката работят в тясно партньорство. Не се ли питате защо? Нека да изключим йерархията на отговорността и се опитаме да не поставяме акушерката в сферата на обслужващия персонал, тъй като това не отговаря адекватно на задълженията й – не случайно й се призна правото да води нормално протичащо раждане – „бабата” го е водила хилядолетия наред. Да се абстрахираме от разделението на труда, от страна на медицината, с което се постига по-качествено и сигурно здравно обслужване. Въпросът е дали можем да разберем акушерството като погледнем на раждането като на естествен процес?

 

Преди да позволим на страха да ни завладее и започнем да приемаме раждането като патология, да изберем без причина цезаровото сечение пред естествения път, трябва само да се опитаме да вникнем повече в детайли в този процес.

 

Раждането се състои от три периода.