Какви са алтернативите при агресивен рак на простатата?

Повечето простатни неоплазии са относително неинвазивни и бавно растящи – 5-годишната преживяемост е над 98%. Относително бавната прогресия и късното начало на повечето простатни тумори е причина много мъже да доживяват напреднала възраст въпреки диагнозата. Някои простатни тумори обаче са много по-агресивни от обичайното или са резистентни на конвенционалното лечение, което поставя сериозни терапевтични предизвикателства пред клиницистите.

По правило, хормоналната и химиотерапията се прилагат най-вече, когато туморът е метастазирал извън простатата, докато лъчелечението се разглежда повече като алтернатива в ранни стадии. Възможни са и някои изключения, при които лъчелечението се прилага при тумори в напреднали стадии, а хормоналната терапия – при тумори в ранни стадии.

Криотерапия, хормонална терапия или химиотерапия могат да бъдат използвани, ако други алтернативи не дадат резултат и туморът продължава да нараства.

Някои хормон зависими тумори стават резистентни на хормонална терапия и започват да растат 1 – 3 години след началото й. Това представлява терапевтично затруднение за лекуващия клиницист, който трябва да реши какво да бъде по-нататъшното лечение.

Химиотерапевтикът доцетаксел е показал известна терапевтична полза при такива неоплазии, увеличавайки преживяемостта с допълнителни 2 – 3 месеца. През 2004 г. той бе одобрен от Американската администрация за храни и лекарства (FDA) за показанието хормон рефрактерен (резистентен) рак на простатата. Това го прави първия химиотерапевтик, за който е доказано, че повишава преживяемостта при такива тумори. През 2010 г. FDA одобрява и кабазитаксел за това показание.

Още по темата може да научите в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.