10 рискови фактори за развитието на астма

 

1. Защо децата са най-застрашени?

 

Астмата е най-разпространеното хронично заболяване в детска възраст. То се среща често при деца с ниско тегло при раждане, изложени на пасивно тютюнопушене и отглеждани при ниски социално-икономически условия. Рискови фактори за развитие на астма при децата са наличието на алергия, екзема или родител със заболяването.

 

Обикновено симптомите се появяват около 5-годишна възраст, като се открояват чести респираторни инфекции с хрипове.  

 

По-често от астма страдат момчетата, отколкото момичетата, но с израстването се появява обратна тенденция. Предполага се, че това се дължи на по-тесните дихателните пътища при момчетата, в сравнения с момичетата, което е свързано и с по-висок риск от хъхрене при дишане след прекарана вирусна инфекция.

 

2. Доколко астмата и алергията са обвързани?

 

Повечето страдащи от астма, имат алергия. Над една четвърт от хората с алергичен ринит развиват астма. Заради циркулиращите в кръвта алергени при прекомерната защитна реакция на организма при алергия често се получава възпаление на въздушните пътища, което създава и условия за развитие на астма.

 

Субстанции, към които се получава свръхвъзбуда на имунната система, са: животински протеини, отделящи се от кожата, урината и фекалиите, най-вече на домашни любимци като кучета и котки; акари; хлебарки; плесени. По-висок риск от развитието на астма при тези причинители има при отоплявани жилища, със застоял и влажен въздух.

 

3. Колко виновен е цигареният дим?

 

Не случайно в развитите страни възникна движение срещу тютюнопушенето в обществени пространства. Тютюнопушенето се свързва с повишен риск от астма и риск за живота при астма, хрипове в белите дробове и респираторни инфекции. То остава толкова опасно, дори само когато е пасивно. Астмата е разпространена диагноза при деца, които системно са излагани на цигарен дим.

 

4. Каква е ролята на замърсения въздух?

 

Алергичните реакции и астматичните симптоми често са причинени от замърсители във въздуха. Това включва замърсители на въздуха, най-вече от изгорели автомобилни газове, (азотен оксид, серен диоксид и други), плесени и вредни изпарения от препарати за почистване на дома, газови печки и стайни растения. Данни показват, че при тези фактори по-често се отчита хъхрене, задух, астматични пристъпи и сенна хрема. За развитието на астма допринасят и озонът, ниските атмосферни температури, високата влажност на въздуха.

 

Регистрирани са по-чести хоспитализации и влошаване на астмата при сериозно замърсяване на въздуха, като смог, когато оплакванията включват кашляне, задух, болка в гърдите. Бронхоспазмът, свиването на дихателните пътища, при тези пристъпи обикновено се дължи на въздействието на серния диоксид.

 

Студеният въздух също може да доведе до бронхоконстрикция, отделяне на секрети и слуз. Високата влажност на въздуха създава затруднения при дишането при някои.

 

5. Какво общо има затлъстяването?

 

38% по-висок е рискът от астма при възрастни с индекс на телесната маса между 25 и 30, сравнено с тези с нормално тегло. При ИТМ над 30 рискът се увеличава два пъти. Според проучвания астмата при затлъстяване по-често е от неалергичен произход.