Защо понякога сме ненаситни?

Някои вредни навици са в основата да желаем още храна, дори веднага след обилно хранене. Основно този механизъм се задейства, когато е нарушена възможността на организма да използва правилно лептина - „хормона на глада“. Той диктува на мозъка, кога е прието достатъчно количество храна.
 
Газираните продукти, студените чайове и други подсладени напитки са сред основните виновници за импулси на глад, водещи до преяждане. Високото съдържание на фруктоза в тях пречи на метаболизма на лептина, заради което мозъкът продължава да изпраща сигнали за глад.
 
Готовите храни често имат високи, макар и законови, нива на химикала бисфенол-А или BPA. Американският департамент за храни и лекарства наскоро изрази притеснения, че това съединение може да вреди при честата консумация на храна от пластмасови опаковки и да предизвиква рязко повишаване на нивата на лептин. Това, според изследователи от университета „Харвард“ води до затлъстяване и сърдечносъдови проблеми.
 
Понякога не вредните храни, а неправилното хранене могат да създават този проблем. Например при дехидратиране в мозъка може да настъпи объркване. Специалисти диетолози съветват след добро хранене да се изпива по чаша вода. Ако чувството за глад не отминава до час, е възможно наистина да е глад, но ако отмине – значи просто грешим в тълкуването сигнала на мозъка и вместо за жажда го приемаме за глад. Пропускането на закуска или твърде оскъдната такава също води до изблици на глад: ако сутрин не се приемат поне 400-500 калории, през деня се наблюдават силни флуктоации в нивата на инсулин и кръвна захар, което подтиква към излишно хранене.

Повече за постоянния глад можете да прочетете в Puls.bg.