Как мозъкът възприема звука?

Ушите са постоянно активни. Те „вземат“ звукови вълни и ги интерпретират в информация, която мозъкът може да интерпретира, като музика или реч. Звукът е вълна от налягане, която може да вибрира бавно или бързо. Бавните вибрации произвеждат „дълбоки“ звуци, докато бързите – пискливи. 

Звуковата вълна навлиза в ухото и се насочва към ушния канал, където първия й контакт е с тъпанчето. Когато то започне да вибрира, задвижва и средното ухо. Звуковите вибрации преминават през средното ухо и достигат до вътрешното, където много важна роля играе костният лабиринт, „охлюв“. 

Костният лабиринт е мястото, където механичната енергия на звука се преобразува в комплексни електрически сигнали, които след това преминават към мозъка. Костният лабиринт е пълен с течност. Сетивните клетки се намират по цялата му дължина. Тези клетки имат много висока степен на чувствителност за откриването на различни тонове и честоти. Това позволява на ухото да работи с целия спектър от звуци. 

Промяната от механично вибриране в електрически импулс е сложен комплекс, който се получава като следствие от движението на клетките в костния лабиринт. По цялата му дължина сетивните клетки са подредени подобно на клавишите на пиано.

Продължението на статията, заедно с видео по темата, може да намерите на Puls.bg