Всяко второ българче е с опорно-двигателни проблеми

Д-р Атанас Кацаров завършва медицина през 1998 г. в Медицински университет – София. През 2003 г. придобива специалност по ортопедия и травматология.

От 1994 г. работи в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” като волунтиер, стажант и специализант в Първа травматологична клиника. От 2004 г. е част от екипа на Клиника по детска травматология.

Д-р Кацаров е един от лекторите на Форум "Детско здраве", който се организира от Puls.bg на 11 октомври в Интер Експо Център. Форумът е насочен изцяло към детското здраве, като поставя във фокуса усилията за подобряване на имунитета на детето, като цялостна грижа за неговото здраве.

-  Д-р Кацаров, каква е честотата на опорно-двигателните проблеми при българчетата?

Всяко второ дете е с проблем на опорно-двигателния апарат. Поради тази причина започнахме да правим профилактични прегледи на деца в „Пирогов“. Най-честите деформации това са плоскостъпието, неправилният стоеж и на трето място е травматизмът, който в последно време е застъпен изключително сериозно. Естествено, тези случаи се дължат на инциденти, които никой не предполага, няма нищо общо с вродените заболявания, но заемат един голям процент от проблемите на опорно-двигателния апарат при детето.

Следват малформации, тоест аномалии на опорно-двигателния апарат по рождение и т.н. Обобщено, с най-голяма честота са ортопедичните заболявания, свързани с неправилния стоеж – който в никакъв случай не трябва да се отъждествява със сколиозата (което значи гръбначно изкривяване), плоскостъпието или спадането на сводовете (което трябва да се различава от физиологичното плоскостъпие) и травматизмът.

- Какви са причините за тези проблеми на опорно-двигателния апарат при детето?

Причините са няколко и те са комплекс.

По отношение на ортопедичните заболявания – много от тях са с различна етиология, в доста от случаите неизвестна, тоест няма един причинител. Например при плоскостъпието има между 50 – 70 % наследственост, както и при Hallux Valgus (кокалчетата на краката). Там наследствеността е към 70%. Тоест няма пряка зависимост, ако родител или прародител е страдал от подобен проблем, такъв задължително да се появи и при детето. В този комплекс роля играят факторите на средата. Например не е едно и също дали едно слабо дете носи раница от 10 кг или не. Тоест ако в генотипа е заложен неправилен стоеж и гръбначно изкривяване, то факторите на средата са тези, които определят развитието на това заболяване.

Следва фактът, че през целия си живот носим обувки и тяхната форма е от значение за проблемите със стъпалото. Не е без значение дали обувката ще е заострена при пръстите или не, дали при жените обувката е с висок тънък ток или с един нормален стабилен ток.

Причините от този комплекс трябва да бъдат една по една изолирани, за да можем да говорим за профилактика.

Относно травматизма причините също са доста. Възрастта е сериозен фактор – едно е травмата да е получена на 3, друго на 5, на 10 години. Моят опит показва, че до около 4-5-годишна възраст инцидентите се случват по невнимание на родителите, тоест детето или е оставено само, или е подценена ситуацията. При тази възрастова група деца най-често травмите засягат ръце и китки, като говорим за травми на опорно-двигателния апарат и не включваме череп, нервна система. Следват травми на краката – глезени, фрактури на подбедрици.

Продължението на интервюто може да прочетете на Puls.bg