Какво трябва да знаем за храненето при детето от 1 до 10 г.?

Представяме Ви и част от друга тема, която ще бъде засегната на Форум "Детско здраве", който се организира от Puls.bg на 11 октомври в Интер Експо Център. Най-важните моменти при храненето на детето за добро здраве и имунитет ще бъдат разгледани от г-н Веселин Влашев.

Веселин Влашев е завършил Медицинския колеж в София със специалност Инструктор по хранене. Специализира се в изготвянето на хранителни режими. В момента е инструктор по лечебно хранене в Детска млечна кухня “Ян Бибиян”. Ръководи и направлява цялостната дейност в Кухнята.

- Г-н Влашев, какви са специфичните хранителни потребности на децата в яслена до начална училищна възраст? От какви хранителни вещества се нуждае детето и по какъв начин те могат да му се осигурят с храната? Кои са общите правила, които всеки родител е добре да знае, за да расте детето му здраво, хранейки се?

Общите правила след кърмаческа възраст, или след 10-месечна възраст, зависят, първо, от пола на детето, тъй като има различна интензивност на обмяната на веществата при двата пола, която се запазва и в по-късните етапи; после от двигателната активност на детето и от възрастовата група, според която то има различни нужди от енергиен внос и внос на градивни елементи, като белтъчини, въглехидрати и мазнини.

Хубаво е да се знае кои групи храни са най-полезни. Първо, това са храни, които съдържат достатъчно количество белтъчини и незаменими аминокиселини както от растителен, така и от месен произход, тъй като при подрастването на децата, и по-късно в юношеска възраст, необходимият градивен материал, който се доставя от протеините, е най-висок.

Тъй като децата притежават голяма двигателна активност, вносът на въглехидрати е изключително важен – той осигурява необходимите калории за деня. Тук обаче не става въпрос за сладките десерти. Този внос на въглехидрати трябва да става чрез плодове и зеленчуци, като те трябва да бъдат предимно пресни и по изключение консервирани. В тази група влизат прясно изцедените сокове, фрешове, които също са полезни. Тези, които вече са преминали през някаква термична обработка, като UHT сокчета, не са полезни до такава степен.

На трето място по важност е вносът на мазнини, които също дават способност на клетката да се изгражда.

При изчисляването на калорийния внос трябва да се знае, че един грам белтъчини дават 4,1 ккал, един грам въглехидрати дават същото количество калории, а един грам мазнини дава два пъти повече – 8,6 ккал.

В различните възрастови групи нуждите от калориен внос се менят. Групите са от 10 месеца до 3-годишна възраст, от 3 до 7 години, следващата група е на учениците, но и там също доста стриктно се следи за химическия състав на храната. Необходимият калориен внос се дава и на килограм телесна маса. Тази информация по детайлно ще представя на презентацията си на форум „Детско здраве“ на 11 октомври.

Когато се прави менюто на детето, независимо дали се готви вкъщи или храненето е организирано, както е в детските заведения, тези принципи трябва да се спазват.

- Кои продукти са от водеща важност при децата във възрастовите групи от 10 месеца до 3 години и от 3 до 7 години?

И в двете групи млечните продукти трябва да бъдат широко застъпени в менюто. Тук обаче има един проблем, който трябва да се има предвид. Майчиното мляко и останалите млека – като изключим козето и кобилешко мляко – са с различен химичен състав. Майчината кърма е от т.нар. глобулинови млека, където белтъчините са във вид на една много фина емулсия и се усвояват много лесно от детския организъм.

Другите млека са казеиновите. Към тях спадат кравето, овчето и биволското мляко. Липидите там са в един сложен фосфоро-липиден и белтъчинен комплекс, който се усвоява трудно. Затова и се смята, че децата трябва да получават такива продукти в един по-късен етап, от 10-месечна възраст – смята се, че до 8-10-месечна възраст детето има вече изграден имунитет. Въпреки че не са редки случаите, при които децата имат непоносимост към белтъчините на тези млечни продукти с казеинен произход. Затова и детските кухни, в частност „Ян Бибиян“, която представлявам, съставяме меню и за такива деца – това е т. нар. Диета 4А.

В изготвянето на това меню и диета не се влагат никакви млечни продукти, като ние сме разширили малко дейността и не влагаме и такива, които съдържат глутен, тъй като има деца с непоносимост към белтъчините на житните растения. Житните продукти заменяме с царевични – царевично нишесте, царевичен грис, царевично брашно. Също така не се използват застройки и не се включват бобови растения. Тези продукти иначе влизат в стандартното меню.

Млечните продукти като цяло доставят едни много ценни хранителни вещества за детския организъм. Трябва да се използват широко в детското меню, заради съдържанието на калций, който влиза в изграждането на скелета и костната система.

Друга група храни, които трябва да се използват широко в менюто са бобовите растения, тъй като те съдържат доста от незаменимите аминокиселини. Някои от тях, като грахта и зеления фасул, имат нежна целулоза, за разлика от стария боб и лещата.

Следваща група са зърнените храни, които могат да се включват в супите и десертите. Това са елда, булгур, продукти, които отдавна са позабравени от българските майки. Елдата е изключително полезна, тъй като съдържа доста минерални соли и желязо. Тя може да бъде предлагана на детето от кърмаческа възраст. Преди приготвянето й трябва малко да се изкисне, за да се отстрани леко горчивия вкус, който се отделя.

Цялото интервю може да намерите на Puls.bg