Когато психиката разболява тялото

Соматофорните разстройства са с психическа генеза, но се проявяват с телесни симптоми. Физическите симптоми не подлежат на съзнателен контрол и не остават фиксирани в една област от тялото. Те са плаващи и се местят от един орган на друг. За тези симптоми няма смислово медицинско обяснение, но, от друга страна, те са непосредствената причина за търсене на лекарска помощ.

От психологична гледна точка, соматофорните разстройства могат да се представят като конфликт между тялото и психиката. Този конфликт се заражда още в древността, когато на психично болните се е гледало като на безвъзвратно белязани от злочеста съдба хора, върху които е хвърляно булото на примитивизъм и религиозна стигматизация.

В този ред на мисли, соматизацията (проявата на психически проблем с физически симптоми) е форма на отричане на психичната болест. В подсъзнанието на хората като че ли е много "по-престижно" да имат сърдечен или гастро-интестинален проблем, отколкото психически. Днес срамът от психичната болест е реалност. Соматизацията е олицетворение както на този срам, така е и плод на социалното ехо на миналото.

При тези хора се наблюдава т.н. соматосензорна амплификация, която се характеризира с възприемането на обичайни стимули от вътрешните органи като израз на някаква болест. Например чуването на куркането на червата предизвика усещане за болка в коремната област и убеденост на лицето, че има телесно заболяване.

Друга отличителна черта на соматофорните разстройства е алекситимията. Това е невъзможността на лицето да осъзнае и вербализира емоционално-психическите си проблеми. Проблемите от такова естество се отбягват умишлено в съзнанието на пациента и се пренасочват към по-лесно визуализиращата се физическа патология.

Повече за връзката между психическото и физическото здраве може да намерите на Puls.bg