Ендокринни паранеопластични синдроми - особености

Всички клетки в човешкото тяло, с изключение на половите, имат един и същ общ пакет наследствена информация. За да се диференцира една родоначална клетка в нервна или мускулна, е необходимо да се проявят само някои от общия пакет гени, а други да останат потиснати.

С други думи, и нервната и мускулната клетка имат едно и също ДНК, но изявяват различни части от него и, порди това, се различават структурно и функционално. Ако се направи препратка към живота, детето също унаследява 50 на 50 гените на родителите си, но детето никога не е мехничен сбор от качествата на своите родители, макар и да има техните заложби. Всеки тип клетки има свой профил на генна експресия, но са обединени с другите в цялостен организм по общата си генетична памет.

Когато една клетка се изроди в туморна, нейното нормално функциониране остава в миналото. Тази променена клетка може да започне да произвежда неконтролируемо вещества, които е произвеждала нормално преди. Има и друга опция. Тя е туморната клетка, която може да отключи на генно ниво някои блокирани за типа клетка гени и да произвежда субстанции, които в нормално състояние никога не би произвела.

Илюстриращ пример е производството на фетален паратироиден хормон от някои белодробни карциноми. Тези тумори произхождат от епителните клетки на респираторния тракт. За тези клетки, в нормално състояние, не е характерна секрецията на посочения хормон, защото производството му е блокирано на генно ниво. Този хормон нормално се продуцира единствено от околощитовидните жлези на плода. Туморното израждане на клетките обаче отключва генната експресия и тези клетки започват да произвеждат субстанцията.

Повече за eндокринните паранеопластични синдроми може да научите на Puls.bg