Кое е общото между болката и депресията?

Физическата болка може да бъде разделена на остра и хронична. Когато е нелекувана или грешно третирана, острата болка преминава в хронична. Независимо дали се касае за остра или хронична болка, болковата информация пътува по утъпкана анатомична пътека, свързваща огнищата на болка с мозъка.

Пътят на болката започва от болкови рецептори в тялото. Те са разположени, както в кожата, така и във вътрешните органи. След това, болковата информация се предава по нервите до гръбначния мозък. Следващите звена на болковата сетивност са разположени на различни последователни нива в мозъка.

На всяко едно ключово ниво от разгледаната анатомична верига - огнище, гръбначен мозък и главен мозък - може да бъде повлияно с цел да се елиминира или облекчи изпитваната болка. Повлияването обаче не може да стане по един и същ начин, защото механизмите на генериране и предаване на острата и хроничната болка са различни, дори и анатомичния път да е еднакъв.

Болката е стресор за централната нервна система. Тя показва, че върху организма действа увреждащ агент. Понякога в случаите на смесена и хронична болка може да липсва увреждащ агент. В тези случаи неадекватното и/или ненавременно лечение на острата болка е довело до промяна в биохимизма на мозъка и неговите магистрали - нервите. Това може да рефлектира като усещане за болка, дори и причина за това да няма.

Като индикатор за опасност, болката предизвиква ответна мозъчна реакция. Активира се т.нар. стресова ос хипоталамус - хипофиза - надбъбречни жлези. Това става с посредничеството на специфична мозъчна структура - амигдалата. До амигдалата стига част от болковата информация и активира определени части от нея. Така се задейства антистресовият план за действие на организма.

Още за депресията и болката може да научите на Puls.bg