Атопичният дерматит засяга 20-30% от кърмачетата

Д-р Тихомир Мустаков е главен асистент в детско-юношеския кабинет на Клиничния център по алергология в УМБАЛ “Александровска”.

Д-р Тихомир Мустаков е един от лекторите на тазгодиното издание на Форум бременност и детско здраве на Puls.bg, което ще се проведе на 2 и 3 април в зала 3 на НДК.

- Д-р Мустаков, какво представляват алергиите?

Алергията е вид имунна реакция, при която се получава отговор спрямо незастрашаващ агент или антиген, като този отговор е по-силен и с променена посока спрямо нормалния имунен отговор, който обикновено се изработва срещу застрашаващи антигени като вируси и бактерии. Поради тази причина се счита, че алергичната реакция е неправилно протичаща имунна реакция.

В природата обаче има и редица случаи, при които алергичната реакция е полезна и много важна за съществуването на организма. Примери за това са борбата с паразитите, с туморните клетки и с някои инфекциозни агенти като например туберкулозни бактерии. В тези случаи алергията е очаквана и полезна реакция. Тъй като тя има и полезни функции, ние не можем изцяло да се борим за нейното парализиране или спиране. Затова се опитваме да потискаме само тези алергични реакции, които увреждат организма и които са към незастрашаващи антигени. Такива са полените, домашно праховите микрокърлежи, храните и някои от медикаментите.

Кои са най-честите алергии при децата в днешно време?

Обикновено първата и най-често срещана алергична проява е атопичният дерматит и проявите отстрана на храносмилателната система, като алергичен ентероколит или проктит или проктоколит. Атопичният дерматит относително често засяга от 20 до 30% от децата в кърмаческа възраст в развитите икономически държави. За нашата държава честотата е от порядъка на 12% – 15%.

Най-честата причина за атопичния дерматит е алергията към хранителни алергени като в по-късната детска възраст и при възрастните се увеличава и към дихателни алергени. По отношение на храните, които предизвикват обострянето на атопичния дерматит, естествено, първата чуждовидова храна, с която се среща кърмачето, е кравето мляко. Затова то и кръстосано реагиращия с него яйчен белтък са първите хранителни алергени, към които се установява сенсибилизация, след което и алергични симптоми.

В следващите месеци от израстването на детето зачестява използването на пшеница, соя, бобови храни, моркови, ябълки - те са следващите по честота алергени, които започват също да се включват в списъка храни, предизвикващи реакция.

При част от децата с алергия към храни се наблюдават и тежки алергични реакции, каквито са ангиоедема или Едем на Квинке - ако се локализира в ларинкса, и анафилактична реакция или алергичен шок. Това е особено важно да се разпознава от родителите и личните лекари, тъй като те са първите, които имат наблюдение върху реакцията. Те трябва да бъдат информирани и да знаят какви са проявите на алергичен шок и съответно да се спазват правилата за профилактика на алергичните реакции по време на захранване.

Същите правила следва да се спазват и при прилагането на медикаменти при децата, тъй като нерядко в детската възраст се налага употребата на антибиотици, на противотемпературни лекарства, на ваксини. Затова е важно да се знае какви показатели да се наблюдават за прояви на алергична реакция и съответно да се взимат спешни мерки за овладяването на тежките реакции.

Цялото интервю за алергиите при децата четете на Puls.bg