Днес е денят на малките герои – недоносените бебета

Днес е Световният ден на недоносените бебета. Според статистиката всяко десето бебе в света се ражда преждевременно, като много от тях порастват с увреждания или изобщо не оцеляват.

"В България недоносени се раждат около 6000 бебета всяка година", разказва проф. Слънчева. Тя е част от екипа лекари в клиниката по неонатоллогия в "Майчин дом", където само в момента са настанени 60 новородени.

Често шокът от преждевременното раждане обаче се отразява сериозно и върху самите родители. Именно в тяхна подкрепа работи фондацията "Нашите недоносени деца".

"Тревогата на родителите не свършва с неонатологията", споделя пред bTV Василка Терзийска, която е част от фондацията, защото е убедена, че подкрепата лекува. Тя вярва, че че недоносените бебета са най-големите герои, защото борбата им за живот започва с първата глътка въздух.

"Все се страхуваме, все се притесняваме, а излиза, че те са доста по-силни от нас", споделя майката, която, мотивирана от трудностите, с които самата тя се сблъсква при раждането на двете си деца, решава да помага на родители с подобна съдба.

Въпреки че бременността ѝ протича нормално, преди пет години Василка ражда преждевременно близначките Ирина и Катерина, които тежат едва по 1000 гр. Единственото, за което се моли тогава, е те да оцелеят.

"Определено беше един от най-тежките моменти в живота ми", споделя Василка.

Родилката бързо се възстановява след раждането и се прибира у дома, но... без децата. Те остават под лекарско наблюдение в болницата. Следват 50 тежки и тревожни дни за нея и семейството ѝ.

"Спомням си, като се прибрах първия ден без тях, просто седяхме мълчаливо вкъщи", разказва Василка – "Всеки ден не си сигурен ще преживеят ли този ден, тази нощ".

Докато се бори с шока от преждевременното раждане обаче, жената се сблъсква и със следващия проблем – опасността от тежки увреждания. Заради недоразвитите си органи недоносените бебета са доста уязвими. В следствие на кръвоизливите малката Ирина получава диагнозата детска церебрална парализа, а Катерина почти губи зрението на едното си око.

И до днес Василка не може да заспи спокойно. Заради честите дихателни паузи на децата тя споделя, че често се буди вечер, за да провери дали те дишат.

Катя и Ирина вече осъзнават, че са по-различни, но майка им им е обяснила, че всеки има собствена и различна съдба, макар и за някои тя да е по-трудна.