Брюксел смъмри РСМ: Няма напредък, българите трябва да са в конституцията

Северна Македония не е постигнала никакъв напредък по необходимите конституционни промени. Брюксел настоява Скопие да изпълни ангажиментите, заложени в заключенията на Съвета на ЕС от юли 2022 г., за да може да се пристъпи към отварянето на първия преговорен клъстър "Основополагащи въпроси". За първи път от години една държава кандидат би могла да приключи преговорите в рамките на седмици, а не месеци, ако е изпълнила всички необходими изисквания, което се отнася до Черна гора.

Това е оценката на Европейската комисия в рамките на пакета за разширяването на ЕС за 2026 г., съобщава БГНЕС, цитирайки свои източници в институцията.

Оценката показва, че конституционните изменения продължават да бъдат основната пречка пред придвижването на преговорния процес за присъединяването на Северна Македония, докато други държави кандидати вече получават конкретни перспективи за приключване на преговорите.

Европейската комисия отчита, че Северна Македония е продължила работата по пътните карти и плана за действие, необходими за отварянето на първия клъстър, но подчертава, че оставащите условия трябва да бъдат изпълнени. Страната е заседнала по средата в контекста на кандидатите за ЕС.

Положително е оценено изпълнението на Програмата за реформи по Плана за растеж за Западните Балкани. Страната продължава да поддържа и пълно съответствие с Общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз.

Сред следващите задължителни стъпки Брюксел посочва укрепването на независимостта на съдебната власт, засилването на борбата с корупцията и продължаването на реформите в енергийния сектор.

Въпреки положителните оценки в отделни области Северна Македония остава в застой по отношение на същинското придвижване на преговорите за членство. Страната има статут на кандидат от 2005 г. и проведе първата междуправителствена конференция през 2022 г., но все още не е изпълнила условията за отваряне на първия преговорен клъстър.

Четири държави начело на разширяването, Северна Македония остава извън групата

За разлика от Скопие, Черна гора, Албания, Молдова и Украйна са четирите водещи кандидати, за които се очертават конкретни перспективи и ориентировъчни срокове за приключване на преговорите.

Черна гора е най-близо до завършването на присъединителния процес. Страната е изпълнила необходимите проверки и изисквания и е провела съществени и задълбочени реформи. Очаква се през декември да приключи затварянето на преговорните глави, през пролетта да бъде подготвен договорът за присъединяване, а подписването му да се състои през юни.

Албания също отбелязва значителен напредък и би могла да приключи преговорите до 2027 г., ако запази темпа на реформите. Сред проблемите, които трябва да бъдат преодолени, са някои пословични мащабни инфраструктурни проекти, противоречащи на европейските правила.

За Молдова приключването на преговорите до 2028 г. се разглежда като реалистична цел при запазване на реформаторския темп. Четири преговорни клъстъра вече са отворени, а оценката на Европейската комисия е, че страната е готова да пристъпи и към останалите.

Украйна също е сред водещите кандидати, като решаващо значение за нейния напредък има укрепването на върховенството на правото. Скоростта на присъединяването ще зависи от изпълнението на необходимите реформи, за които Киев получава пълната подкрепа на Европейския съюз.

За разлика от тези четири държави, Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и останалите кандидати засега не разполагат със същата конкретна перспектива за приключване на преговорите.

Съмнения за стратегическата ориентация на Сърбия

Сърбия също остава извън групата на водещите кандидати, като продължават съмненията относно стратегическата ориентация на страната.

Сред основните проблеми през последните години са антиевропейската реторика, ниската степен на съответствие с Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС и липсата на съществен напредък в присъединителните преговори от 2021 г. насам.

Политическата промяна в Белград след победата на студентското движение открива възможности за възстановяване на демократичния политически диалог и провеждане на необходимите реформи.

С новото политическо ръководство би могло да се работи по ключови за европейската интеграция въпроси, включително укрепването на демократичните институции и възстановяването на доверието в политическия процес.

За напредъка на Сърбия обаче ще бъде от съществено значение и преодоляването на съмненията относно външнополитическата ѝ ориентация и ангажимента ѝ към европейската интеграция.

Босна и Херцеговина също изостава в процеса на европейска интеграция

Въпреки решението на Европейския съвет от март 2024 г., присъединителните преговори с Босна и Херцеговина все още не са започнали заради политическите разделения и липсата на работеща управляваща коалиция. Брюксел настоява за сформиране на функциониращи институции след изборите на 4 октомври, ключови съдебни реформи, назначаване на главен преговарящ и ускорено изпълнение на Програмата за реформи по Плана за растеж за Западните Балкани.

Ограничен напредък в Косово, застой в Турция и Грузия

Косово, което продължава да има статут на потенциален кандидат за членство, отбелязва ограничен напредък в реформата на съдебната система, но положително развитие в борбата с престъпността.

Диалогът със Сърбия остава от основно значение за европейската перспектива на Косово и за стабилността в региона.

Турция продължава да бъде в застой по пътя към ЕС, като в преговорите няма напредък от 2018 г. Сред основните проблеми са отстъплението от демократичните стандарти и необходимостта от по-ефективни мерки срещу заобикалянето на санкциите, наложени на Русия.

Въпросът за Кипър и добросъседските отношения също остават основополагащи за бъдещето на отношенията между Анкара и Брюксел.

Грузия е в особено тежко положение, след като европейската ѝ интеграция изпадна в застой през 2024 г. Страната запазва статута си на кандидат за членство, но на практика само на хартия.

Разширяването е в основата на европейската сигурност

Европейската комисия поставя разширяването в основата на европейската сигурност с оглед на нарастващите геополитически предизвикателства.

Руската агресия, хибридните операции и кибератаките подчертават необходимостта от по-силен и устойчив Европейски съюз, който да бъде способен да защитава своите интереси и да гарантира стабилността на континента.

Въпреки ускоряването на разширяването Брюксел подчертава, че напредъкът на всяка държава ще продължи да зависи от собствените ѝ постижения, изпълнението на критериите и реалното прилагане на договорените реформи.

Процесът остава обратим, което означава, че неизпълнението на условията или отстъплението от вече постигнатите стандарти може да доведе до преразглеждане на напредъка.

Бъдещите договори за присъединяване ще включват и предпазни механизми, предназначени да предотвратят отстъпление от демократичните принципи, върховенството на правото и европейските ценности след приемането на новите държави членки.

Целта е разширяването да не се ограничава единствено до изпълнение на формални критерии преди присъединяването, а да гарантира дългосрочно спазване на основните принципи на Европейския съюз.