Скиорите най-често чупят ключица

Фрактурите на ключицата са честа увреда у младите, активни индивиди, особено при тези, които практикуват спортове, в които има риск от високоскоростни падания (ски, колоездене, мотоциклетизъм) или директни сблъсъци (ръгби,хокей).

Тези фрактури наброяват около 2-3% от броя на всички фракури на скелета. Най-често (около 80-85%) фактурите на ключицата възникват в средната част на костта, където тя е най-тънка и мекотъканната й обвивка е най-оскъдна.

Втори по честота са фрактурите в латералния край (20%), като те могат да бъдат резултат от високоенергиен механизъм, но тенденцията е да възникват у по-възрастни индивиди, в резултат на банално падане от собствен ръст.

Последни по честота са фрактурите в медиалния край (около 5%), може би заради трудността в диагностицирането им.

Механизъм на травмата

Директен удар в областта на рамото е най-често съобщавания механизъм на травмата, причиняващ фрактура в средната трета на ключицатa. Това може да възникне при редица спортни мероприятия (ски,колоездене) или падане от височина.

Когато раменният пояс е подложен на компресивни сили, идващи отсрани, главната структура, която противодейства на тези сили, е ключицата и нейните стави. Когато тези сили преминат дадена стойност, увредите могат да настъпят в три главни пътя. Акромиоклавикуланата става (ставата между ключицата и лопатката) може да бъде луксирана или сублуксирана, ключицата може да се счупи или стерноклавикуларната става може да се луксира (ставата между ключицата и гръдната кост).

Посоката на главната деформираша сила, както и гравитацията и действието на мускулите около ключицата, са значителни за типичната деформация на скъсяване и завъртане на фрагментите, възникваща при тези фрактури.

Кратки анатомични данни

Ключицата свързва гръдния кош със свободния горен крайник.Тя е относително тънка кост, като разширенията й са в страничните части, където участва във формирането на ставните й свързвания с акромиона и стернума. Ключицата има две големи извивки, придаващи й характерната “S”- образна форма.

От нея започват и за нея се залавят различни мускули. Тя учатва във формиането на става с лопатката (акромиоклавикуланата става) и с гръдната кост (стерноклавикуларната), като в тези стави учатстват редица връзки (лигаменти).

Повърхностно над ключицата преминават супраклавикуларните нерви, които могат да бъдат увредени по време на някои хирургни достъпи до костта. Подключичната вена е разположена в голяма близост и в редки случаи може да бъде увредена при фрактури. Не на поседно място в близост до ключицата са разполоежни брахиалният плексус и подключичната артерия, които трятрябва да бъдат внимателно пазени по време на хирургични интервениции, въпреки че ятрогенните увреди са редки.

Образна диагностика

В повечето случаи предно-задната (фас) проекция е достътъчна за поставяне на диагнозата. Често се използва и специфична проекция по Zanca (Цанка).

Лечение

Въпреки нарастващия интерес и ентусиазъм за оперативна фиксация на фрактурите на ключицата, важно е да се знае, че множеството от тези фрактури се лекуват неоперативно. Несрастването при фрактури на ключицата е едва 1 %.

Златен стандарт в неоператвното лечение е т. нар. осморка, направена от бинт, в някои случаи гипс или под формата на фабрично изработено ортезно средство.

Оперативното лечение има своите относителни показания, като това са: над 2 см. скъсяване или разместване, многофрагментно счупване, открити фрактури, придружаващи съдови увреди и др. Оперативното лечение може да бъде извършено с интрамедуларни игли или с различни видове плаки, като съществуват плаки, фабрично преконтурирани да заемат сложната форма на ключицата.

Още актуални медицински състояния може да намерите на този линк към Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.