Ановулация – защо се случва?

В някои случаи месечният цикъл може да бъде ановулаторен – т.е. без овулация. Всяка жена в репродуктивния си период е имала поне един ановулаторен цикъл. Причините могат да бъдат много и най-често те се дължат на дискоординация по остта хипоталамус-хипофиза-яйчници. 

 

Обикновено първите няколко месечни цикъла след настъпване на първата менструация (менархе) са ановулаторни, поради незрялост на половата ос и непостигане на адекватна регулация на процесите. Перименопаузално също са по-чести ановулаторните цикли, поради флуктуации в нивата на естрогените.

 

Редица състояния обаче могат да доведат до хронична ановулация и в тази статия ще се спрем на причините за това. 

 

Няма точна дефиниция кога е налице хронична ановулация, но при жени с нередовен менструален цикъл и/или аменорея трябва да се мисли за това. Най-важното последствие от ановулацията е инфертилитета.  

 

Обикновено нормалният месечен цикъл представлява последователно редуване на фоликуларна фаза, овулация и лутеална фаза. Ежемесечното менструално кървене е резултат от излющване на маточната лигавица, която е била подготвена за приемане на оплодената яйцеклетка. 

 

Физиологично процесите са добре координирани от хормоните на хипоталамуса, хипофизата и яйчниците и за настъпването на овулацията е много важно да се следват физиологичните флуктуации в техните нива.

 

От хипоталамуса се отделя гонадотропния-рилийзинг хормон (ГнРХ), който стимулира синтезaта и секрецията на фоликулостимулиращия хормон (ФСХ) и лутеинизиращия хормон (ЛХ) от хипофизата. Двата хормона оказват различни ефекти върху яйчниците. ФСХ стимулира растежа и узряването на фоликулите, оформянето на доминантния фоликул от тях и синтезата на естрогени. ЛХ модулира синтезата на андрогени от овариалните тека клетки.

Още за аноовулацията може да прочетете в Puls.bg